Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Клозовски не забравяше лица.
Кметът Милтън бе мъртъв.
Специален агент Фостър Хърлес бе мъртъв. Отровен. Въпреки че Пул успя да даде доста детайлно описание, нито ФБР, нито чикагската полиция (които най-накрая бяха намерили начин да работят заедно) съумяха да открият каквато и да е следа, която да ги доведе до човека, донесъл кафетата въпросния ден. Онзи е знаел, че Хърлес пие кафето си със захар. Освен това е бил готов да рискува някой от другите да посегне към чашата с отрова.
Както кметът Милтън, така и специален агент Хърлес бяха толкова замесени в трафика на хора, че в книгата им бяха посветени почти двайсет страници. Бяха използвали властта и влиянието си за чадър и за средство за извършване на престъпленията си. Скоро след смъртта на шефа си специален агент Франк Пул откри офшорна сметка, принадлежаща на Хърлес, с почти три милиона долара в нея. Тези средства, както и повечето от активите на кмета, бяха конфискувани.
Едуин Клозовски бе мъртъв.
Бомбата, привързана към гърдите му, бе изтърбушила бившата многопрофилна болница на окръг Кук. Пламъците не бяха оставили нищо освен обгорелия скелет на сградата. Частичните останки на кмета бяха открити, все още привързани към статуята, наречена „Закрила“.
Докладът на Наш описваше в детайли последните мигове на Клозовски, признанието и обвиненията му. Бе отделил място и на фаталната огнестрелна рана, причинила смъртта на Антъни Уорник в тунела между „Строгър“ и старата болница. Ден по-късно, когато жилището на Уорник бе претърсено от ФБР и полицията, бяха открити достатъчно доказателства, за да не остане ни най-малко основание за съмнение – по заповеди на кмета Уорник системно бе тормозил Кристина Нивън и Теган Савала, бе ги убил и бе поставил телата им в гробището и в метрото. Намериха също така и кашони с информация за Винсънт Уейднър, Пол Ъпчърч и Ансън Бишъп. Нямаше доказателства, но се смяташе, че той е убил Уейднър и е оставил тялото му в апартамента на Портър. Уорник бе притиснат от собствениците на сайта backpage.com да открие всички деца от къщата на Финики и да направи смъртта им да изглежда така, все едно са убити от У4М.
Когато Портър за пръв път се бе свестил в болницата, където го бяха поставили в изкуствена кома след три операции, почти седмица след като бе прострелян, Наш бе до него. Каза му, че Клозовски до самия край е настоявал, че Портър работи с Уорник и двамата опитват да проследят децата от приемния дом на Финики и да ти накарат да замълчат. Наш сподели, че не смята да вписва това в доклада си. Портър настоя да го впише.
– Стига толкова тайни – бе казал на партньора си едва чуто. – Не пропускай нищо.
Наш неохотно се бе съгласил.
Беше описал всичко.
Въпреки че Портър бе чел тези доклади, откри, че няма как нито да потвърди, нито да отрече обвиненията – не помнеше нищо. От време на време имаше някакви проблясъци, но нищо, което дори бегло да наподобява пълна картина. Дори нямаше спомен да е срещал Уорник.
„Побързай, те идват“
Пул му бе предал думите, които Портър бе прошепнал веднага след като го простреляха, но дори и те бяха изчезнали от паметта му. Бегъл поглед върху миналото му, скрито отново зад затворена врата.
Пул му съобщи още, че в хотелската стая на Портър в Ню Орлиънс са намерили празно шишенце, съдържало ТОРС. Още две подобни шишенца се губеха някъде. Портър каза, че няма представа как е попаднало там, нито пък къде са останалите.
Портър не беше заразен.
Още щом го докараха в болницата, незабавно го поставиха под карантина. По време на операциите и последващите процедури бяха взети допълнителни мерки за сигурност, докато не стана ясно, че вирусът не е в организма му. Когато най-накрая бе в достатъчно стабилно състояние, което да позволява разпит, Портър бе предал на ФБР онова, което му бе казал Бишъп по телефона – че вирусът е бил в закуската му на самолета. Когато претърсиха самолета, не откриха никаква следа от вируса, нито пък доказателство, че Бишъп е стъпвал там. Храната отдавна бе изчезнала. Пул не бе там, когато провеждаха разпита. Агентът, който разговаря с него, взе показанията му с каменно изражение и си тръгна. Портър знаеше, че не му вярват.