![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Значи е била корумпирана.
– Аха.
Портър се обърна към окръжния прокурор:
– Значи ако по някакъв начин успеете да идентифицирате онази жена от къщата, мисля, че ще откриете, че и тя е корумпирана. Жената, която познавам като Сара Уернър, все още е на свобода. – Той потупа по най-горната снимка. – Това не е тя.
– Не можете да бъдете сигурен.
– Изгубих я на летището.
– Изгубили сте я на летището – повтори окръжният прокурор. – Жената, която освен вас никой друг не е видял.
– Точно така.
От куфарчето си Пул извади дебела папка, която Портър веднага позна. Досието му от Камдън. Пул я плъзна през масата към него:
– Според това досие тя е плод на въображението ти.
– Това досие е пълна глупост.
Пул погледна окръжния прокурор, след това – Далтън и Хеслинг, преди да се обърне отново към Портър:
– Знам.
Портър се беше приготвил да спори и тъкмо бе отворил уста, но като чу това, не каза нищо.
– Не мисля, че са те лекували в Камдън – продължи Пул. – Мислим, че Ъпчърч е изфабрикувал това досие, вероятно с помощта на Клозовски. Фалшиво е. Терапевтичният център в Камдън е затворен от близо три години.
Портър изглеждаше объркан.
– Но аз… срещнах се с доктора. Беше там преди няма и… Очите на Пул не се отделяха от него.
– Срещнал си се с човек, който се е представил като д-р Виктор Уитънбърг. Човек, който е твърдял, че те е лекувал след огнестрелната рана. В списъка със служителите на Камдън няма д-р Уитънбърг. Когато си бил там през февруари, някой доста се е постарал да изглежда, че Камдън все още функционира, но в действителност не е така. Нахлули са с взлом вътре и са си тръгнали малко след теб. Знаели са, че идваш. Кръвта, която бе открита там, доказателството за престъпление, извършено след твоето посещение… всичко е било номер. Кръвта дори не се оказа човешка. Котешка беше.
– Котешка?
– Да.
Котката на Бишъп.
Пул също схвана.
– Бишъп те е натопил. Разбрах го, след като открих Огълсби.
130.
Портър
Ден сто деветдесет и девети, 10:21
– Открил си Огълсби?
– Е, открих документи, в които се споменава за д-р Огълсби – поправи се Пул. – Бил е част от персонала на Камдън близо единайсет години, но не е оставил кой знае колко хартиени следи зад себе си. Повечето от документацията им е конфиденциална. Успях да потвърдя, че се е разписвал на множество доклади, но не мога да се добера до съдържанието им. Мислим, че е изчезнал през 1995 година, но няма полицейско досие по случая. В документите от Камдън като причина за прекратяването на трудовия му договор е вписано „оттегляне“, но като цяло папката му е доста тъничка.
– Ще го намерите в езерото в Симпсънвил – каза меко Портър.
– Ти ли го изхвърли там? – попита директно окръжният прокурор.
– Там би го изхвърлил Бишъп. След като си е прибрал ножа, предполагам.
Пул и окръжният прокурор размениха бърз поглед, след което прокурорът попита:
– Ти ли уби Том Ланглин в Симпсънвил?
Пръстите на Портър стиснаха здраво ръба на масата.
– Не съм убивал никого – овладя се той.
Окръжният прокурор изпусна въздишка на разочарование и кимна към Пул:
– Просто му кажете.
Пул потропа с пръсти по масата и се обърна към Портър:
– Жената в къщата е била мъртва поне от две седмици, може би дори повече. Тялото ѝ е било съхранявано в сол, също както останалите. Не мислим, че си я убил. Не мислим, че си убил Ланглин или когото и да било другиго. Аз лично смятам, че е бил Бишъп или Клозовски, или някой от другите. Ако я идентифицираме, съм почти сигурен, че ще излезе свързана с backpage.com и мрежата за трафик, също като онези, които открихме в хотел „Гийон“.
– Значи майката на Бишъп все още е в неизвестност – промълви Портър повече на себе си.
– Ако изобщо е съществувала – ухили се окръжният прокурор.
Портър рязко вдигна глава:
– Фотографираха я в затвора в Ню Орлиънс. Когато ни изработваха посетителски пропуски. Трябва на всяка цена да намерите тази снимка.
Още не беше довършил, а Пул вече клатеше глава. Извади от куфарчето си фотография и му я подаде. Снимка на тъмнокожа жена на средна възраст.
– Какво е това? – намръщи се Портър.
– Това е фотографията, съхранена в централния сървър на затвора.
Портър захвърли снимката настрани.
– Клозовски. Няма начин да не е той.
Далтън, който бе мълчал, докато траеше тази размяна на реплики, се обади: