![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Том Ланглин е човекът, който е прехвърлил собствеността на къщата в Симпсънвил на твое име. Шериф Банистър успя да потвърди, че е имал достъп до физическите копия на нотариалните актове в общината. Мислим, че Клозовски е хакнал електронните копия на нотариалния акт на къщата на Финики, след което е прочистил всичко. Вероятно са убили Ланглин като…
– Излишно бреме – прекъсна го тихо Портър. Баща ми ме научи колко е важно да почистваш след себе си.
– Вероятно – кимна Далтън. – Мислим, че той е замесен и в създаването на финансовата връзка между теб и Ъпчърч. Все още проверяваме.
Окръжният прокурор измъкна някаква жълта пощенска картичка, потупа по края ѝ няколко пъти и я метна върху масата.
Картичката беше адресирана до Портър.
– Какво е това?
– Открихме я в пощенската ти кутия.
– Ровили сте ми в пощата?
– Основен заподозрян си в много текущи разследвания. Не само ровихме из пощата ти, ами я и каталогизирахме. Имахме заповед.
Портър прочете картичката и се намръщи. Беше известие за просрочена книга от библиотеката.
– Не посещавам библиотеки.
Пул сложи четирите парчета гипсокартон на масата, всяко запечатано в прозрачен найлон. Портър знаеше за тях. Знаеше, че Наш ги бе открил под фотьойла в апартамента му.
– Всички тези стихотворения са отрязани от стената на зелената къща на Плейс 41, нали? Където бе убит партньорът ти?
Пул кимна и посочи известието за просрочената книга:
– Книгата, за която става дума тук, се казва „Красотата на смъртта, смъртта на красотата“. Сборник стихотворения, съставен от човек на име Франсиско Пеняфиел. Последният, който е взимал тази книга, е Барбара Макинли. – Пресегна се и сложи ръка върху едно от парчетата гипсокартон. – Почеркът върху тези тук съвпада с нейния.
Портър не разбираше.
– Барбара Макинли, сестрата на Либи и пета жертва на Бишъп, е написала това?
Пул кимна.
– Върху стената на къщата, където беше убит Дийнър?
Пул кимна отново.
– Кога?
Пул нямаше отговор на този въпрос.
– Искате да кажете, че е още жива?
Стаята потъна в мълчание.
Пул извади библиотечната книга от куфарчето си. Тънко томче, не повече от стотина страници. Плъзна го по масата към Портър.
– Открихме я в апартамента ти сред няколко други с твърди корици.
Портър придърпа книгата.
– Онези бяха на Хедър. Обожаваше да чете. Тази обаче никога не съм я виждал. – Той кимна към парчетата гипсокартон: – Тези стихотворения включени ли са?
Пул кимна:
– Всичките. Отбелязал съм страниците. Отвори я.
Портър я отвори. Продължаваше да не схваща. Обърна на първата страница с подвито ъгълче – стихотворението на Емили Дикинсън, озаглавено „Каретата“. Някой бе нарисувал с черен маркер огромна осморка на цялата страница. Когато прелисти книгата, Портър откри, че на всички отбелязани от Пул страници е изрисуван същият символ.
– Символът на безкрайността – каза с равен глас Портър. – Татуировката. – Той погледна Пул: – Какво означава?
Пул сви рамене:
– Не знаем.
Бишъп бе татуирал същия символ върху лявата китка на Емъри Конърс. Откриха го и върху Джейкъб Китнър, и върху жената, която Портър познаваше като Сара Уернър, и върху останалите.
Никой не продума доста дълго.
– Има и още – обади се най-накрая Пул. Той се пресегна към куфарчето си и извади мобилния телефон с визитката на Портър, залепена за гърба му. Онзи, който Бишъп бе оставил за Портър в старото бюро с ролетен капак в къщата на Финики. Беше в найлоново пликче за веществени доказателства.
– Това е моят телефон. Бишъп го взе, когато ме удари. – Пул се поколеба за момент, след това допълни. – Когато го заредих и то включих тази сутрин, имаше съобщение. Ново. От теб.
Портър се наведе напред:
– Може ли да го видя?
Пул погледна окръжния прокурор, който кимна. Извади телефона от пликчето и го подаде на Портър.
Дъхът на Портър заседна в гърлото му.
Съобщението гласеше: „Липсват ми обажданията ти, Сам.“
Портър откри, че му е трудно да произнесе дори една дума.
– Това… това е номерът на стария телефон на Хедър.
– Съпругата ти? – попита Далтън.
Портър кимна:
– След като почина, звънях на този номер само за да чуя съобщението на гласовата ѝ поща. За да чуя гласа ѝ. Аз… Закрих номера ѝ преди месеци.
И преди някой да го спре, той набра номера на екрана и включи на високоговорител. Телефонът не иззвъня, а директно се прехвърли на гласова поща. Този път обаче от другата страна не се разнесе познатият до болка глас на Хедър.