![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Спряхме до останките от колата на баща ми. Бурените я бяха обявили за своя собственост. Хубаво, Не исках да я виждам. Винсънт изгаси двигателя. Ръмженето му отстъпи място на тихите цъкания, докато моторът изстиваше.
Предната врата на караваната на Картърови беше отворена. В пръстта до колата на Финики се въргаляха няколко раници и торби.
Винсънт излезе пръв. Изкачи стъпалата тичешком, стиснал пистолета на Уелдърман.
– Кристина! Теган! – изкрещя той. – Либи!
Гласът му секна изведнъж.
Нещо не беше наред. Мисля, че и Пол го почувства. Когато излизахме от колата, въздухът наоколо бе натежал от някакво мрачно предчувствие.
След малко Винсънт излезе, на лицето му имаше озадачено изражение.
– Няма ги.
Слушах го с половин ухо. Стори ми се, че виждам някого на задната седалка на колата на Финики.
Искаше ми се да вярвам, че това са момичетата, заспали може би. Разбира се, че ще заспят в колата, докато ви чакат, обади се глас в съзнанието ми. Толкова ми се искаше да е истина, но докато се приближавах, знаех, че не е.
Тялото на задната седалка беше на мъж.
– Това е Уелдърман – каза Пол.
Открихме трупа на Стокс на седалката до шофьора. Предпазният му колан беше закопчан.
Винсънт сложи ръце до устата си и изкрещя:
– Кристина!
Тя не отговори.
Никой не отговори.
Винсънт отвори вратата откъм мястото на шофьора и всички видяхме кръвта по волана. Не можех да кажа със сигурност дали е на Уелдърман, Стокс или на някой друг.
– Това не е добре – каза Пол, отстъпи и се огледа наоколо.
– Отвори багажника – казах аз и пристъпих към задната част на колата.
Пол и Винсънт не помръдваха.
– Някой да отвори багажника!
Винсънт откри лостчето и го дръпна.
Чу се рязко изщракване. Капакът на багажника се надигна.
Не ми се искаше да поглеждам вътре, но се насилих. Пулсът ми запрепуска, когато се навеждах напред.
Празно.
За миг почувствах облекчение. След това видях медальона на Либи в пръстта до краката си.
– За ризата на Стокс е закачена бележка – произнесе Винсънт от вътрешността на колата.
– Какво пише?
– „Имате час да изхвърлите боклука, след това звъня на местните. Забравете за момичетата. Не тръгвайте след нас“. Подписано е „Сам Портър“.
127.
Шест месеца по-късно
Портър
Ден сто деветдесет и осми, 15:18
Портър премести тежестта на тялото си и това му спечели около трийсет секунди облекчение, преди твърдото дърво на пейката да се заеме с другата половина на задника му, щастливо, че има нещо ново, което да задъвче. След почти три месеца процес би следвало вече да е свикнал. Трябваше да си донесе възглавница.
Стая 209 на сградата „Джордж Н. Лейтън“ на наказателния съд, Саут Калифорния Авеню 2600 в Чикаго, беше най-голямата в съдебната палата. Можеше да побере почти двеста души. Днес не се виждаше нито едно свободно място. Както и през цялото време, откакто бе започнал процесът.
Първоначално бе имало искания делото да се гледа другаде. Адвокатът на Бишъп, Къртис Руланд, бе изтъкнал, че клиентът му няма да бъде съден безпристрастно, ако процесът е в Чикаго. Вероятно беше прав, но целият му екип, както и прокурорите, и съдията не успяха да намерят подобно непредубедено място. Бишъп и убийствата на У4М бяха известни из цялата страна още преди 17 февруари 2015 година, но събитията от точно този ден бяха се превърнали в сензация. Залавянето на У4М беше навсякъде – вестници, телевизии, фейсбук страници на домакини, генерираше огромна част от глобалния интернет трафик.
На 17 февруари 2015 година в хотел „Гийон“ бяха открити почти дузина тела в различни стадии на разложение. По едно око, едно ухо и езикът на всички бяха премахнати, върху челата им бе изрязано „Аз съм зло“, а думите „Татко, прости ми“ бяха открити изписани близо до тях. Самоличността на жертвите съвпадаше с имената в последния дневник на У4М – онзи, който Клозовски бе дал на Наш. Всеки от мъртвите бе имал определена роля в огромната мрежа, занимаваща се с трафик на хора, описана в дневника. ФБР откри още трима, заровени в солта в склада зад болницата, точно където Клозовски бе казал.
Във видео, открито в служебния му компютър в полицейското управление, Едуин Клозовски признаваше извършването на всички тези скорошни убийства. Предоставяше доказателства за престъпленията на жертвите си, както и информация за това – как ги е открил. Твърдеше, че смъртта на всеки ще изплати малка част от греха, който са сторили. Клозовски признаваше още, че е извършил убийствата на Станфърд Пенц и Кристи Алби. Причината – след като получил множество наранявания при побоя, нанесен му от Уелдърман и Стокс, Хлапето бил докаран в съмнителния частен кабинет на Д-р Станфърд Пенц. С помощта на Кристи Алби Пенц стабилизирал Клозовски, след което го натоварил на задната седалка на колата си и го откарал в най-близкото спешно отделение.