Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
36
Великият граждански дълг да бъдеш съдебен заседател бързо изгуби блясъка си. На втората вечер в Темпъл Ин прекъснаха телефоните — нареждане на съдията. Старите броеве литературни и архитектурни списания не предизвикваха кой знае какъв интерес сред групата.
— Да ви се намира „Пентхаус“ или „Плейбой“? — прошепна Клайд Сискоу на съдебния пристав, който раздаваше списанията. Оня отвърна, че няма, но щял да види какво може да се направи.
Заточени в стаите си без телевизия, вестници и телефони, те нямаха друго забавление освен играта на карти и разговорите за делото. Няколкото крачки до дъното на коридора за лед и нещо разхладително представляваха цяло събитие, което съквартирантите се редуваха да предприемат. Скуката тегнеше над всички.
В двата края на коридора по двама войници охраняваха тъмнината и пустотата, а тишината се нарушаваше единствено от потракването на автомата за безалкохолни напитки.
Заспаха рано и когато войниците чукнаха по вратите в шест сутринта, всички бяха будни, а някои дори и облечени. Погълнаха палачинките и наденичките и нетърпеливо се качиха в автобуса в осем часа, за да поемат към своя град. Беше четвъртък.
За четвърти пореден ден ротондата бе претъпкана в осем сутринта. Зрителите разбраха, че до осем и половина всички места са вече заети. Пратър отвори вратата и тълпата се изниза през детектора за оръжие, покрай втренчените погледи на полицаите и навлезе в залата, където чернокожите насядаха вляво, а белите — вдясно. Хейстигнс отново пазеше първия ред за Гуен, Лестър, децата и останалите роднини. Ейджи и другите членове на съвета насядаха на втория ред заедно със сродниците, за които нямаше място на първия. Ейджи бе отговорен както за реда в залата, така и за демонстрантите отвън. Самият той предпочиташе задълженията си вътре, където бе по-безопасно, но му липсваха камерите и репортерите, които гъмжаха на моравата. Отдясно, през пътеката, бяха насядали семействата и приятелите на жертвите. Досега те се държаха спокойно.
Няколко минути преди девет Карл Лий бе доведен от стаята за задържани в залата. Свалиха му белезниците. Той широко се усмихна на своето семейство и седна на стола си. Адвокатите заеха места и залата стихна. Приставът провря глава през вратата до ложата на заседателите и доволен от това, което видя, пусна заседателите към местата им. Мистър Пейт наблюдаваше вратата, водеща към кабинета, и когато всичко бе наред, се изпъчи и викна:
— Станете! Съдът!
— Появи се Ихавод, облечен в любимата си омачкана и избеляла черна тога, и се разпореди всички да седнат. Поздрави заседателите и ги запита какво се е случило или не се е случило след вчерашното заседание. После отправи поглед към адвокатите.
— Къде е мистър Мъсгроув?
— Малко ще закъснее, ваша светлост. Готови сме да започнем — обяви Бъкли.
— Извикайте следващия си свидетел — нареди му Нуз.
Откриха патолога от щатската лаборатория по криминалистика в ротондата и го доведоха в залата. В други случаи той би заявил, че е много зает, и би пратил свой подчинен да обясни подробно на съдебните заседатели как са загинали Коб и Уилард. Но това бе делото Хейли и той се почувства задължен да свърши работата лично. Всъщност този се оказа най-простият случай, с който се бе занимавал напоследък; жертвите бяха открити още неиздъхнали, оръжието бе до тях и по телата им имаше десет пъти повече рани, отколкото стигаха, за да бъдат убити. Нямаше човек, който да не знае как са умрели момчетата. Но областният прокурор бе настоял за най-подробен патологичен анализ, затова в четвъртък лекарят зае мястото на свидетелите, натоварен със снимки от аутопсиите и многоцветни анатомични рисунки.
Преди това в кабинета Джейк бе предложил да се приемат направо причините на смъртта, но Бъкли не даде и дума да се издума. Искал заседателите да чуят и разберат как са загинали момчетата.
— Ще потвърдим, че са умрели вследствие многобройни рани от куршуми, изстреляни с автомат М–16 — изрецитира Джейк.
— Не, сър. Аз имам право да го докажа — инатеше се Бъкли.
— Но той предлага да се приемат направо причините за смъртта — каза скептично Нуз.
— Имам право да го докажа — опъваше се Бъкли.
И той го доказа. Да, с класическо прокурорско престараване Бъкли успя да го докаже. Три часа говори патологът колко куршума са надупчили Коб и колко — Уилард, какво е причинил всеки от куршумите, когато е проникнал в тялото, и ужасяващите последствия. Анатомичните рисунки бяха наредени на стативи пред съдебните заседатели и специалистът използваше номерирани пластмасови топчета, които заместваха куршумите, и ги движеше едва-едва през тялото. Четиринайсет куршума за Коб и единайсет за Уилард. Бъкли задаваше въпрос, получаваше отговор, после прекъсваше, за да доизчерпи въпроса.