![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Това не го разбрах — заявяваше безпомощно тя, когато той млъкваше. Бъкли въздишаше. Заседателите яростно се въртяха по местата си. Половината зала си гризеше ноктите.
— Бихте ли повторили? — молеше Бъкли с всичкото търпение, на което бе способен.
— Съж-жаляв-вам! — повтаряше често Мърфи. Жив да го оплачеш.
От цялата процедура стана ясно, че пиел кока-кола на задната стълба, с лице към мястото, където бяха убити момчетата. Забелязал как един черен наднича от малката стаичка, на около десетина метра по-нататък. Но не му отдал особено значение. Когато момчетата слезли, черният изведнъж излязъл и открил огън, като в същото време крещял и се смеел. Когато спрял стрелбата, захвърлил автомата и избягал. Да, този бил, дето е седнал ей там. Черният.
Докато слушаше Мърфи, Нуз протърка стъклата на очилата си. Щом Бъкли седна, негова светлост се взря отчаяно в Джейк.
— Имате ли въпроси? — попита изтощено той.
Джейк взе бележника си. Секретарката впи поглед в него. Хари Рекс му изсъска. Елън притвори очи. Заседателите кършеха ръце и го наблюдаваха напрегнато.
— Недей — прошепна настойчиво Карл Лий.
— Не, ваша светлост, нямаме въпроси.
— Благодаря, мистър Бриганс. — Нуз въздъхна облекчено.
Следващият свидетел бе офицер Рейди, следовател от полицейското. Той съобщи на съдебните заседатели, че е открил тенекиена кутия от краун-кола в стаичката до стълбата и отпечатъците от нея съвпадат с тези на Карл Лий Хейли.
— Пълна ли беше или празна? — попита театрално Бъкли.
— Съвсем празна.
Голяма работа, помисли си Джейк, значи е бил жаден. Не, и към този свидетел нямаше въпроси.
— Нашият последен свидетел, ваша светлост — подчерта изрично Бъкли в четири следобед. — Офицер Диуейн Луни.
Луни влезе в залата с бастун в ръка и, куцукайки, се насочи, към мястото на свидетелите. Свали пистолета си и го подаде на мистър Пейт. Бъкли гордо го наблюдаваше.
— Бихте ли се представили, сър?
— Диуейн Луни.
— Вашият адрес?
— Бенингтън Стрийт, четиринайсет шейсет и осем, Клантън, Мисисипи.
— На колко сте години?
— На трийсет и девет.
— Къде работите?
— В полицията на окръг Форд. Помощник-шериф съм.
— Какво правехте на двайсети май, понеделник? На смяна ли бяхте тогава?
— Да. Беше ми наредено да закарам двама арестувани от затвора до съда и обратно.
— Кои бяха тези арестувани?
— Били Рей Коб и Пийт Уилард.
— В колко часа тръгнахте от съда?
— Мисля, че беше около един и половина.
— Кой беше на смяна с вас?
— Помощник-шерифът Пратър. Двамата отговаряхме за арестуваните. В съда имаше и други полицаи, които ни помагаха, а отвън ни чакаха още двама-трима. Но само аз и Пратър отговаряхме за тия двамата.
— Какво се случи, когато свърши заседанието?
— Сложихме веднага белезниците на Коб и Уилард и ги изведохме оттук. Отидохме в стаичката ей там и почакахме малко, а Пратър слезе долу.
— Какво се случи след това?
— Тръгнахме по задното стълбище. Първо Коб, след него Уилард и накрая аз. Както ви казах, Пратър вече беше слязъл и отишъл отвън.
— Добре, сър. Какво се случи после?
— Коб почти беше слязъл на партера, когато стрелбата започна. Аз бях на площадката, току да тръгна надолу. В първия миг никого не забелязах, после видях мистър Хейли да стреля с автомата. Коб бе пометен назад към Уилард, двамата закрещяха и се стовариха на пода, после се помъчиха да се върнат.
— Добре, сър. Опишете какво видяхте.
— Чувах как куршумите удрят по стените, отскачат и поразяват всичко. Това беше най-шумният автомат, който съм чувал, и имах чувството, че няма спиране. Момчетата се гърчеха и се мятаха, крещяха и виеха. Пък и бяха с белезници.
— Добре, сър. Какво се случи с вас?
— Както ви казах, изобщо не мръднах по-надолу от площадката. Мисля, че един от куршумите рикошира в стената и ме удари в крака. Опитвах се да се кача по стъпалата, когато усетих, че кракът ми гори.
— И какво се случи с крака ви?
— Отрязаха го — отвърна сухо Луни, сякаш всеки месец му ампутираха по нещо. — Точно под коляното.
— Успяхте ли да видите добре човека с автомата?
— Да, сър.
— Можете ли да го идентифицирате пред съдебните заседатели?
— Да, сър, това е мистър Хейли, който седи ей там.
Този отговор би бил съвсем логичен край на показанията на Луни. Беше кратък, делови, категоричен относно разпознаването. Съдебните заседатели бяха чули всяка негова дума. Бъкли и Мъсгроув обаче отново домъкнаха големите планове на съда и ги наредиха пред ложата, за да покуцука Луни още малко около тях. Под ръководството на Бъкли той точно проследи движението на всеки един преди мига на стрелбата.