Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Тъгата й смекчи сърцето ми, аз седнах до нея и погалих черните дълги кичури.
— Арсиное — казах, — не от ненавист оставям Хиулс тук. Повярвай ми! Само да можех, бих го взел с нас, дори в името на приятелството ми към Дорией! Аз не му се сърдя и не бих могъл да устоя на желанието ти, прекрасна Арсиное!
Тя въздъхна и се заслуша в думите ми.
— Виж — продължих аз, — мястото на Хиулс е тук, в тези гори, защото той е син на Дорией, а значи властелин на Ерикс. Сиканите го наричат Еркле и се усмихват бащински, щом го видят. Те дори няма да го пуснат да тръгне с нас, по-скоро биха убили и теб, и мен, но Хиулс да остане при тях. Ако искаш, можеш да се задържиш тук със сина си.
Арсиное въздъхна отново и каза бързо:
— Не, не, нищо не може да ме застави да остана повече в тези гори!
За да я успокоя, аз казах:
— Ще поговоря за Хиулс с Ксенодот. Той ще разкаже на великия цар, че сред сиканите расте цар, потомък на Херакъл. Възможно е да дойде ден и твоят син да царува не само в сиканските гори, но и над цяла Сицилия. Персийският цар ще го въздигне. Много е вероятно още докато сме живи, Дарий да стане владетел на целия свят.
Тази мисъл се понрави извънредно много на Арсиное, очите й заблестяха, тя плесна с ръце и каза:
— Ти разсъждаваш доста по-мъдро от Дорией, който си остана чужд на сиканите и никой не го обичаше освен Танаквил.
— Значи съдбата на Хиулс е решена — рекох с тежко сърце. — Нека да поговорим сега и за Мисме. Помня как се усмихна, когато я нарекох така. Не ти ли напомниха тогава първите две букви от името й за първите две букви от името на Микон? Струва ми се, че още тогава се догаждах за истината и затова дадох на момиченцето такова име.
Арсиное се опита да изглежда учудена, но аз я хванах и я разтърсих, след което продължих:
— Времето на лъжите отмина. Мисме е дъщеря на Микон. Ти си спала много пъти с лечителя, още по време на бягството ни от Ерикс обратно в Химера, когато той не беше на себе си. Именно заради теб Микон се пропи, а ти си играеше с него, както котката си играе с мишка. Искаше да пробваш колко си привлекателна. Микон изпитваше ужасен срам от всичко това и не можеше да ме гледа в очите. Признай, Арсиное, че беше точно така. Или може би сега трябва да извикам и Мисме, за да ти покажа кръгличките й бузи — също като страните на Микон, и пълните й устни — също като устните му?
Арсиное изпадна в ярост. Тя започна да се бие с юмруци по коленете и да вика:
— О, поне да беше наследила очите ми! Но богинята е немилостива към мен. Мисме прилича изцяло на Микон! И фигурката й е ниска и набита. Но все пак може би като поотрасне, ще се източи, ще стане по-стройна. Е добре, Турмс, признавам всичко, но вината за това, което се случи, е твоя, изцяло твоя. Ти ме оставяше толкова пъти сама по цели дни и никакъв те нямаше, а Микон беше винаги при мен. Той ме обичаше толкова много, че аз не можех да му се противопоставя. Дори повече — искаше ми се да го утеша… Но бях извънредно учудена, когато заченах от него. Тук отново имаш вина ти, Турмс! Отведе ме толкова бързо от Сегеста направо при варварите, че нямах време да взема сребърната си предпазна халка и я оставих в двореца на кучешкия цар. — Тя ме погледна, видя, че не се сърдя, и продължи да нарежда: — Микон често се хвалеше с приключението си на златния кораб на Астарта из Източното море, а всичко това ме дразнеше и аз реших да му покажа какво може да преживее мъж в моите обятия — в обятията на жрица на Афродита. Той бе уверен в чара си, тъй като някога Аура припадаше само от докосването му. Но явно е, че всяко докосване на мъж е действало така на онова нещастно момиче. Не, Микон не можеше да се сравнява с теб, Турмс, макар и той да умееше някои неща.
— Не се и съмнявам — отвърнах аз и усетих, че търпението ми се изчерпва. — Разбирам всичко и прощавам, още повече че бащите на тези деца са мъртъвци, но едно не мога да разбера — как така се е случило, че аз самият не станах баща? Нима съм безплоден? Толкова често сме се наслаждавали на телата си, но все чуждо семе се е захващало в теб!
Арсиное поразмисли, после каза:
— Знаеш ли, ти май наистина си безплоден. Но няма защо да се огорчаваш толкова. Ти си необикновен човек, Турмс, и на теб не са ти нужни деца. Освен това много мъже биха ти завидели, защото можеш да си легнеш, с която си искаш жена, без да се страхуваш от последствията. Може би за това е виновна мълнията, за която си ми разказвал, или може би си имал възпаление, когато си бил малък и не го помниш. Но не е изключено това да е просто шега на богинята, която копнее за любовни ласки, но не обича да ражда деца.