Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Никога по-рано не бях и помислял, че мога да разговарям на подобни теми с Арсиное, и то съвсем спокойно, без помен от гняв или раздразнение. Явно беше, че бях помъдрял по време на прекараните години сред сиканите.
Но ето че още едно от подозренията ми се потвърди и аз узнах, че и Мисме не е мое дете. Мисълта за това ме накара да се почувствам гол и беззащитен. А всеки човек, сигурен съм, всеки човек трябва да се научи да намира опора в самия себе си. Не че това е лесно — напротив, много по-лесно е да народиш деца, за да поемат те отговорността да търсят смисъла на живота, а ти да си седиш и да си почиваш.
Усетих, че душата ми е завладяна от пустота, и се оттеглих отново в усамотение за няколко дни. Нямах намерение да търся и да чакам предсказания, исках просто да се вслушам в себе си. Измъчвах се от съмнения и не вярвах, че някога съм бил способен да предизвикам буря. Явно беше, че всички странни събития са били просто съвпадения или пък може би по-рано просто съм имал предчувствие за приближаване на буря. Когато започвах да танцувам, просто карах другите да вярват, че притежавам свръхестествени способности. Помня как земята въздишаше, как над Сицилия се понесоха огнени облаци, когато приближихме за първи път тази земя, но това не беше знак за мен, а за Дорией, тъй като се приближавахме към неговите владения. Когато той издъхна, земята отново затрепери и това беше пак в негова чест. Дорией беше заченал син.
Аз обаче си оставах сам и не знаех накъде отивам. Бях нещастен и сърцето ми леденееше от скръб. Бях безплоден като камък и любовта ми носеше само страдания.
Когато човек е обхванат от подобни съмнения, те пронизват душата му като остър нож. Това е присъща несигурност на плътта и никакъв разум не може да я изцели, болестта може да убие човека, също както уби и Микон, но ако премине, следите не са дълбоки.
Ти, непознати, който и да си, на мен подобен, когато някой ден дойдеш, пази се най-много от капаните на съмнението, защото те са най-опасни за завърналия се. Отдай се на самота, ако те застрашава нещо подобно, не слушай другите, а слушай само собствения си глас. Вярвай в собствените си сили, а не в това, което си научил от другите.
Най-добрият лек против съмнението е здравият сън. Но сънят често бяга, ако душата се измъчва от съмнения. Ето защо избягай и ти надалече, отдай се на пост, лишения и самота, докато не се научиш пак да спиш и докато не оздравееш напълно. Ако и това не помогне, яж тогава от тревата на безсмъртието, докато земята не стане като прозрачна и съумееш да прозреш през действителността, за да осъзнаеш колко е измамна. Но тревата на безсмъртието е като свещената напитка на сиканите — отровна. Доколкото знам, всички народи през всички времена са познавали тази трева и ще я познават в някакъв вид и в бъдеще, поне магьосниците и жреците ще я познават.
Ако тревата на безсмъртието предизвика видения у теб, винаги помни, че не всичко е истина, и се старай да подбираш това, което има смисъл за теб. Всеки зъл дух си има пазач. Той би дошъл да си прибере звяра, ако се научиш да го викаш. Пазачът е тъмен и непознат, но не се страхувай от него. Трябва да му се подчиняваш, щом веднъж си го повикал. Ако пък съумееш да извикаш при себе си светли духове, радвай им се, защото това е единствената благодарност, която чакат от теб, но не бъди прекалено зависим и от тях. По-скоро те трябва да бъдат твои слуги, а не ти — техен. Твоят дух пазител е свързан с теб дори и против волята ти.
Като те съветвам тъй, непознати, предупреждавам и себе си в теб, ако все още не си разбрал кой си и ако се познаеш едва когато влезеш в гробницата ми с изрисувани стени, едва когато вземеш в ръце пръстената чаша с вечните камъчета на живота ми. Погледни към стената тогава, непознати, погледни към стената и виж как радостно ти подавам яйцето на безсмъртието с невидимите си пръсти, докато почивам на тройно застлана постеля. Тогава съмнението ще те напусне.
5.
Когато се връщах от планината, събирах по пътя си разни неща — ножове, наконечници за копия, украшения, за да ги предам чрез Ксенодот в дар на великия цар. Взимах всичко това без затруднения от сиканите, които не бяха привързани към вещите. Те разбираха, че щом ги взимам, значи имам нужда от тях.
Луната се виждаше и през деня, бял полукръг на яркосиньото небе, сякаш самата Артемида ме гледаше благосклонно и одобряваше действията ми. Вечерта заведох Хиулс при свещения камък на сиканите. Бях станал по-прозорлив и знаех, че те ме чакат.