Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— А ако не се загуби? — възрази първият.
— Там и прилепите се губят! — отвърна гномът. — Колко време мина вече? Все вътре! И никой от нашите не се е натъквал на тях! Които и да са били, не биха се наврели толкова дълбоко под земята! Избили са охраната и са изчезнали!
— Както и да е, нас са ни сложили тук, така че ще стоим — примирително каза друг гном. — Къде ще ходите?
Последните думи бяха отправени към Елодсса.
— При майстор Фрахел.
— Това в петдесет и втори тунел ли? Качвайте се на подемника, пътя нали го знаете?
— Не съвсем.
— На всяка втора пресечка завивате наляво и така пет пъти. После шест пресечки направо и завивате в третия ляв коридор. Ще го намерите ли?
— Да, благодаря.
— Хей, момчета! — извика гномът нагоре. — Почтения до петдесет и втори!
— Прието! — долетя отгоре.
Подемникът потрепери и пое надолу.
С въздишка на облекчение Фрахел се облегна в стола си. Очите и ръцете го боляха. Хиляди малки нагорещени иглички се впиваха в зениците му. Трябваше поне малко да почине. Джуджето чувстваше удовлетворение от свършеното през последната седмица, ключът беше може би най-доброто, което беше сътворил през дългия си живот.
Работата обсеби Фрахел, предизвиквайки всичките му умения и изисквайки пълното му отдаване, но ето че седмицата свърши и той сътвори невъзможното — на черното кадифе лежеше ключ, създаден от сълза на дракон. Тънкият и изящен предмет притежаваше огромна сила още преди глигестите да вложат в него нужните възможности, така че да им върши работа за техните порти.
Фрахел се усмихна. Орките ги чакаше голяма изненада, когато портите престанат да се отварят пред тях. Хитрите елфи бяха решили да лишат орките от паметта на предците, затваряйки вратата точно под носовете им!
Фрахел погледна към фучащите в огнището лилави пламъци, все още помнещи вкуса на сълзата на дракона. Магическите пламъци цяла нощ бяха облизвали минерала, отдавайки му сила за вечна ярост и живот. Ключът беше роден в огън и от огън.
Джуджето със съжаление погледна към дванайсетте счупени диамантени резци. Е, в крайна сметка парите, които му плати елфът, щяха да стигнат за няколкостотин точно такива, ако не и по-добри резци.
Оставаше последното, най-бързото и най-сложното — да даде живот и памет на творението си. Фрахел стана, отвори старата книга и протегна ръка над спящия ключ.
По вратата на работилницата се разнесе вежливо почукване. Джуджето изруга ядосано. Сигурно елфът се беше домъкнал! Прекалено рано! Е, нямаше значение дали е принцът или някой друг, ще му се наложи да почака, докато Фрахел довърши необходимото.
— Изчакайте, уважаеми! — извика Фрахел. — Още не съм свършил!
Отново се раздаде учтиво почукване.
— Влезте! — Фрахел се приготви да каже какво мисли за безочието на елфа.
Вратата се отвори и в работилницата влезе човек. Думите застинаха в устата на Фрахел. Гости определено не очакваше.
— Майстор Фрахел? — попита човекът, оглеждайки внимателно работилницата.
— А кой пита? — не много любезно отвърна джуджето.
— О! Позволете ми да се представя, казвам се Суовик.
— Суовик? — джуджето изобщо не се съмняваше, че този Суовик си има титла.
Най-малкото защото на камизолата му беше извезан златен славей. Като че ли такъв герб имаше във Валиостр, някъде на границата между Заграбия и Пограничното кралство.
— О! Не се обременявайте, майсторе! Просто Суовик и точка — размаха ръце човекът.
Просто Суовик беше някъде под петдесет, висок, слаб като вейка, със сиви бакенбарди и добре оформена прошарена брадичка. Мустаци нямаше. Кафявите очи гледаха джуджето с дружелюбна насмешка.
— И какво желаете? — стараейки се да скрие раздразнението си, попита Фрахел.
Не искаше да бъде груб, човекът можеше да се окаже бъдещ клиент.
— О! — Фрахел вече зпочваше да го дразни постоянното окане на неканения гост. — Бих искал да купя нещо. По-точно не аз, а този, който ме изпрати. Моят Господар…
— Прощавайте — прекъсна го Фрахел и разпери ръце, — но тук не е магазин. Нямам нищо за продаване! Аз изпълнявам частни и много добре платени поръчки. Ако трябва да си купите нещо, обърнете се към майстор Смерхел, две нива по-нагоре, триста двадесет и втора галерия.
Фрахел обърна гръб на Суовик, давайки му да разбере, че разговорът е приключен.