Фурията на принцепса

С бавно, отработено движение, грациозно и непоколебимо, Рокус Антилус, може би най-опасният човек в Алера, сложи ръка на дръжката на меча си.

Исана преглътна и повтори след него, въпреки че собствените й движения изглеждаха мудни в сравнение с неговите, а ръцете й трепереха.

Дорога свали тоягата си на ледената земя и Рокус Антилус се превърна в размито петно, движенията на ръцете и краката му бяха практически неразличими.

Ивица от тъмна кожа и блестяща стомана се стрелна към Исана, преди тя да успее да извади малкия си меч дори наполовина.

„Той иска да приключи бързо и милостиво“ — помисли си тя. Към този момент Рокус с блестящия на утринното слънце меч в ръцете си вече беше на крачка от нея и тя замахна с ръка и призова Рил.

Снегът и ледът под краката на Рокус се задвижиха и образуваха дълъг леден улей. Исана остави треперенето в краката си да свърши своето и падна на земята, докато хлъзгавият склон обърна светкавичната скорост на Рокус срещу него. Върховният лорд прелетя над главата й, размахвайки ръце.

Исана най-накрая извади меча си от ножницата и се изправи на крака, проследявайки полета на Рокус, който завърши с прецизно кацане с помощта на неговата въздушна фурия. Той веднага се издигна и направи широк кръг, махна с лявата си ръка и на по-малко от крачка от лицето й разцъфна огнена сфера.

Исана реагира, без да се замисля, събра още сняг от земята и го издигна, засипвайки породения от магия огън. Тя приклекна и се отпусна, продължавайки да поддържа потока сняг, засипващ огнената сфера. Облакът пара със сигурност щеше да я обгърне, ако не поддържаше още повече сняг да се вдига нагоре и да охлажда парата, отвеждайки всичко това нагоре и далеч от нея.

Тя не забеляза идването на Рокус, докато той не се гмурна през колоната пара и сняг с вой на вятър и летящи във всички посоки парченца сняг и лед.

Часовете лекции и тренировки с Арарис бяха изострили рефлексите й много повече, отколкото си мислеше. Мечът й излетя нагоре и тя по-скоро отклони колосалната сила на удара, отколкото директно да му се противопостави. Като се има предвид силата на Върховния лорд, тя знаеше, че това би било безсмислено. Мечовете се срещнаха. Фонтан от яркосини искри пръсна във всички посоки и мечът на Рокус отлепи дълга ивица метал от нейния гладиус толкова лесно, колкото човек бели ябълка. После лорд Антилус мина покрай нея и се отдалечи, възстановявайки равновесието си във въздуха.

Исана за миг се вторачи в повредения меч, ръбът при среза светеше в червено от горещина и тя знаеше, че този път е имала повече от късмет. Рокус не беше успял да я види, когато атакува, точно както тя не го видя да идва. Неговият удар беше лошо насочен, въпреки че всъщност беше почти перфектен. Защитата й го посрещна добре, но фактът, че веднъж е успяла, не гарантираше, че ще може да го направи отново.