Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
И беше съвсем ясно, че тя не може дълго време да си разменя удари с меч. Той щеше да нареже острието й като парче замръзнало масло. В този смисъл тя се съмняваше, че бронята й ще се справи много по-добре от острието й. Ако позволи на Рокус да продължава да извършва въздушни нападения, той ще отсича парче от нея при всяко преминаване. Трябваше да го приземи.
С още едно вдигане на ръката й снегът около нея се завихри в нов вихър, издигайки се в ослепителна, жилеща завеса, скривайки я от погледа му и правейки бързите атаки през снежната завеса непривлекателен вариант.
Вместо това тя продължи да поддържа завесата около себе си и охлади все още горещия си меч в снежната пряспа в краката й, използвайки спечеленото време.
Миг по-късно през вихрещия се сняг се появиха тъмни очертания и се появи Рокус Антилус — скреж покриваше брадата, косата и кожения му плащ.
В ръката си държеше меч.
Подчинявайки се на импулс, Исана продължи да поддържа снега и зачака.
— Кървави врани, Исана — каза Рокус. Гласът му беше тих и по-скоро уморен, отколкото ядосан. — Отличен избор на място за дуел.
— Благодаря, ваша светлост — тихо каза Исана.
Той поклати глава.
— Вие сте добра в правенето на заключения. Решителна сте и мислите бързо. Но всичко това ще свърши по единствения възможен начин.
— Не мога да не се чудя — каза Исана спокойно, — защо толкова упорито отказвате да си сътрудничите с мен.
— Мисля, че говорихме за това до смърт — каза той студено и се премести напред.
Исана вдигна меча си.
— Не съм толкова категорична, Рокус. Това заради мен ли е? Или заради Гай? Мисля, че ми дължите поне отговор.
— Дължа ви? Дължа? — каза Рокус и с рязко движение на ръката изпрати в нея огнена струя.
Тя издигна блестящ леден щит по средата между тях, който погълна пламъците, изхвърляйки облак пара.
— Както отбелязахте, аз наистина не мога да направя повече от това да ви предизвикам на дуел, ваша светлост. Наясно съм с това. Молбата ми изглежда толкова малка в сравнение с моя живот.
Рокус й отвърна с напрегната, горчива усмивка, кръжейки на разстояние, което Арарис я бе научил да определя като обсег на оръжието си.
— Гай би бил достатъчна причина. Тази коварна змия не заслужава лоялността дори на червеите, които ще пируват с трупа му.
— Колкото и да ми се иска — откровено отговори Исана, държейки меча в ниско отбранително положение, което за ръката й беше по-лесно за поддържане, — не мога да кажа, че съм съгласна с вас, сър.
Рокус се намръщи. Позата му леко се промени, когато той вдигна меча си в отбранителна позиция, държейки дръжката на оръжието си с две ръце, острието почти успоредно на тялото му.
Имаше нещо смешно в тази позиция за бой поради прекалено късото оръжие, но въпреки това тя изискваше Исана да се приспособи към новата потенциална заплаха. Тя вдигна меча си в аналогична позиция, над главата си, но с леко изместени встрани ръце, придържайки оръжието леко косо спрямо тялото си.
— Източен стил — каза Рокус със спокоен, професионален тон. — Арарис винаги е обичал да използва тази родезийска глупост като най-добра отбранителна позиция.
Той направи крачка напред, озовавайки се в обсега й, и нанесе удар. Исана успя да го отклони с цената на още една дълга стружка, свалена от острието й, но след това рамото и бедрото на Рокус се забиха в нея, докато той продължи напред, като цялата му маса едновременно въздейства на центъра на тежестта й. Исана беше отхвърлена далеч назад в снега и направи отчаяни усилия да направи леда по-гладък, за да се плъзне още няколко ярда по-далеч.
Рокус направи няколко бързи крачки напред, за да развие атаката, но когато краката му докоснаха хлъзгавия лед, беше принуден да забави. Още едно усилие на волята и снегът се събра под нея, изправяйки я на крака. Тя вдигна меча си и с готовност срещна Рокус, облегнаха гръб на стената от вихрещ се сняг, която все още ги обгръщаше.
Рокус спокойно я поздрави с оръжието си.
— Според мен техниката на родезийската школа не е много подходяща за битка — той започна да заобикаля ледения участък, дебнейки я. — Какво имате против Гай?