Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Тя поклати печално глава.
— Ето ги.
Исана бавно и неохотно се обърна към лорд Антилус.
Честно казано, не беше напълно неподготвена за гледката пред очите си.
Всеки член на легиона и всеки, който беше част от структурата за подкрепа на легиона, беше дошъл на върха на Стената, за да гледа битката. Потокът от хора се простираше на миля, може би и повече, по тъмната масивна структура. Когато Исана беше излязла в тъмното преди зазоряване, тя всъщност не обърна много внимание на случващото се около нея.
Изглежда нейната потенциално полезна смърт щеше да има огромна публика.
Нещо в това я дразнеше. Едно е да дадеш живота си за Империята, но съвсем друго е да бъдеш принуден да го правиш, когато накъдето и да погледнеш, всяка жива душа се взира, оценява и прави заключения. Тя не беше тук, за да прави зрелище.
Във всеки случай не и за тях.
Рокус Антилус тръгна към тях през снега, като спря на няколко ярда. До него вървеше синът на Ария — Гариус, лицето му беше мрачно, униформата и оръжията му бяха в безупречно състояние. Изведнъж Исана разбра защо Рокус го беше избрал за свой секундант. Задължение на секунданта беше да се намеси, ако някой от придружаващите другия дуелист реши да се намеси. Не само че Гариус несъмнено е могъщ призовател, но и нейният секундант, Ария, незабавно ще се откаже да атакува Рокус, ако това налага да се изправи срещу собствения си син.
Исана се опита да оцени постъпката. Изборът можеше да е колкото дипломатичен, толкова и тактически. Тъй като Гариус няма да иска да предприеме враждебни действия спрямо майка си, както и тя срещу него, от определена гледна точка неговото присъствие можеше да се разглежда като опит за помирение. Рокус очевидно не искаше тази битка.
Тя срещна погледа на човека, който след няколко мига можеше да се превърне в неин убиец, и леко вирна брадичка. Той не носеше обичайната легионерска броня, залагайки на плащ, който най-вероятно беше подсилен с пластини от броня, както и нейния плащ. Носеше тежки ботуши, подплатени с козина, за да предпази краката от снега и студа. На хълбока му висеше малко острие, а не дългият меч, който беше видяла по-рано.
„Взел си е оръжие в съответствие с моето“ — помисли си Исана. — „Така ще може да си мисли, че ме е убил в честен двубой.“
След това Дорога направи крачка напред, мятайки тоягата на рамо.
— Аз съм Господарят на оръжията — каза варваринът и потупа кръглата катарама на колана си. — Прочетох това във вашия военен кодекс. Това означава, че трябва да застана тук и да оглася всички правила, дори и вие да ги знаете по-добре от мен.
Антилус хвърли раздразнен поглед към Дорога. Исана едва сдържа усмивката си.
— Присъстващият тук лорд Антилус беше предизвикан. От него зависи как ще протече дуелът. Той избра метал и фурия. Което като цяло означава, че той получава пълно предимство във всички аспекти на дуела.
Младежът, застанал до лорд Антилус, се обади:
— Не съм сигурен, че в задълженията на Господаря на оръжията влизат свободни коментари по отношение условията на дуела.
— Гариус — сряза го Ария.
Тонът й беше точно същият като нейния, когато заповядваше на Тави да внимава за думите си. Гариус млъкна.
— Исана е предизвикващата страна — продължи спокойно Дорога. — Това означава, че тя избира мястото и часа на дуела. Нейният избор е тук и сега. Което е очевидно. В противен случай никой от нас не би стоял тук на вятъра.
Рокус Антилус въздъхна.
— Лорд Антилус — обяви Дорога. — Като предизвикана страна имате право да назначите заместник. Очевидно, в случай че вие самият се страхувате да не пострадате.
Тонът на Дорога беше напълно неутрален и учтив, но той успя да изпълни фразата с презрение.
— Искате ли някой да ви замести?
Антилус стисна зъби.
— Не.
Дорога изсумтя.
— Така да бъде — той погледна и двамата поред. — Сега трябва да ви помоля да ми кажете защо ще се биете. Исана.
— Империята е в беда — тихо каза Исана, втренчена в Рокус. — Първият лорд призова легионите от Защитната стена да се бият срещу ворда. Лорд Антилус не само отказа да изпълни заповедите на законния си владетел, но и активно се опита да разруши примирието, което можех да сключа с ледените, и което потенциално може да го лиши от оправдание да продължи да не се подчинява на Първия лорд. Ако иска да избегне този двубой, той трябва незабавно да мобилизира своите легиони и опълчение и да ги изпрати на юг да защитават Империята.