Убийството на Линда [bg]

— А после какво е станало? — полюбопитства прокурорката.

— Не знам. Предложих да спрем дотук и да продължим разговора утре. Той не възрази — обясни Ана Холт.

— Постъпила си доста рисковано.

— Не мисля. От беседата ми с Монсон останах с категоричното впечатление, че го привличат недостъпните жени. Затова се правя на малко надменна.

— Той пробва ли се да те сваля?

— Да кажем, че се опитва да ми се хареса. Бъдещето ще покаже в каква посока ще се развият отношенията ни — сви рамене Холт.

— Ууу — впечатли се прокурорката и потръпна от задоволство.

— Винаги е вълнуващо — съгласи се Ана Холт.

В деня, когато Ана Холт започна разпитите с Монсон, Полицейското управление във Векшо свика пресконференция — най-посещаваната в цялата му история. На подиума седеше ръководителят на предварителното следствие и заместник-областен прокурор Катарина Вибум42, а от двете й страни — криминален комисар Бенгт Улсон и пресаташето на управлението. Най-вляво седеше Левин, към когото никой не отправи въпрос по време на цялата пресконференция, но той влезе в кадър заради изразителния език на тялото си. По време на дългия репортаж по новините го дадоха два пъти. Операторът го бе запечатал да прави тайнствено движение с врата, което предполагаше силна погнуса, и жестът на Левин цъфна на екрана, докато комисар Улсон отговаряше на единствения директен въпрос, който получи.

Първоначално журналистите ги заляха с порой от питания за извършителя и прокурорката отговори на по-голямата част, докато пресаташето се опитваше да озапти репортерите и да разпределя справедливо думата сред най-кресливите. Без да се впуска в подробности, прокурорката обясни, че очаква още на следващия ден или най-късно в сряда на задържания да се наложи мярка за неотклонение. В момента изчаквали резултатите от заявените експертизи. Иначе нямала фуги коментари, особено по отношение на задържания.

След задължителните в такива случаи въпроси за личността на извършителя репортерите поохладиха страстите. В помещението нямаше журналист, който да не знае името, адреса и местоработата на задържания. Тези данни, ведно със снимката му, вече бяха публикувани в мрежата. Още на следващия ден щяха да се появят в „Дагенс Нюхетер“ и в четирите най-тиражни вечерни вестника. Медиите хукнаха да издирват роднини, приятели, познати, колеги, съседи и други, които да им снесат някаква информация, все едно дали достоверна, или лъжлива.

Репортерите оставиха прокурорката на мира, прицелиха се в полицаите и върнаха действието назад. Поискаха коментар от Бенгт Улсон за началния етап на следствената работа, а той, кой знае защо, им отговори нещо съвсем различно. Въпросът касаеше критиката на ЮО и ЮК към оперативните работници, задето са събрали ДНК проби от близо хиляда невинни граждани на Векшо. Според Улсон пък току-що проведеното намаляване състава на разследващата група от трийсет и един на дванайсет души показвало, че това вече е история и разследването е навлязло в съвсем различна фаза.