Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Наричай ги както искаш, Улсон — прекъсна го Бекстрьом и се усмихна още по-сърдечно. — Но на твое място бих поговорил с началника си, за да не го научи от вестниците — обясни Бекстрьом със свойствената си загриженост.
„Време е за следващия идиот в купчината“ — помисли си той и се отправи към кабинета на Левин. Както обикновено, го завари, скрит зад купища бумаги.
— Благодаря за помощта, Яне — каза високо Бекстрьом, защото знаеше колко мрази Левин да се обръщат така към него.
— За нищо.
— Наистина не беше много — съгласи се Бекстрьом. — Но ти все пак се постара според възможностите си и затова съм ти признателен.
Бекстрьом запази най-приятната част за накрая: Ана Холт, която с цялата си наглост се беше наместила на неговото място, макар да беше пристигнала само преди няколко часа. Пък и се бе погрижила да се появи във Векшо чак когато всичко приключи.
— Май ти е трудно да се откъснеш оттук, а, Бекстрьом? — попита Холт с неутрална усмивка.
— Разнищих цялата история. Исках само да ти дам някои напътствия. Останаха две-три неща за обсъждане.
— А пък аз бях останала с впечатлението, че вече не си на служба.
— Така, значи, а? — кимна весело Бекстрьом.
— Кой знае защо, си мислех, че вече си започнал да празнуваш — сви рамене Холт.
— Остави сега това. На твое място щях да внимавам страшно много с така наречения колега Улсон — продължи той, като й подаде изпомачкания брой на „Смоландспостен“. — Ако хвърлиш един поглед на първата страница, ще разбереш какво имам предвид.
— Едва ли е чак толкова фатално — отбеляза Холт, като погледна съвсем небрежно вестника. — Но все пак благодаря. Отбелязвам си мнението ти.
— Още нещо. — Бекстрьом беше запазил най-сладкото за най-накрая. — Как върви издирването на връзката между жертвата и убиеца?
— Левин и колегите работят по въпроса — обясни Холт. — Ще разплетат загадката.
— Аз вече я разплетох — Бекстрьом й подаде снимката, която му даде Хенинг Валин. „Ха сега да те видя, намусена кучко“, доволно си помисли той, когато Холт взе снимката в ръка.
— Какво е това? — попита тя.
— В средата е жертвата на убийството — обясни Бекстрьом. — Отляво стои майка й, а отдясно — извършителят. Причината всички да сияят от щастие е, че снимката е направена по време на честване на Мидсомар в имението на бащата на Линда преди три години. По онова време Монсон е хоцкал майката на жертвата. Защо е убил Линда, още не е ясно, но ако повикаш майчето, тя ще ти помогне да изясните подробностите.
— Тази снимка ти я е дал бащата на Линда — от устата на Холт изречението прозвуча по-скоро като констатация, отколкото като въпрос.
— Получих я от анонимен информатор — възрази Бекстрьом с достолепно изражение. — Ако ти трябва друга помощ, само удари една жица.
— Благодаря — кимна Холт. — Обещавам да се обадя, ако изникне проблем.
След като се върна в сигурността зад вратата на хотелската стая, Бекстрьом преброи съдържанието на кафявия плик, който получи от Хенинг Валин. За по-сигурно преброи два пъти. Получи еднакъв резултат и двата пъти. Значи, нямаше съмнение. „Копелето сигурно е червиво с пари“, помисли си той.
После събра вещите си в пътната чанта, а най-отгоре сложи трите останали му студени бири заедно с бутилката малцово уиски и малко храна за из път за едно изморено и изтощено от работа ченге. Когато остави ключа на рецепцията, използва случая да сподели впечатленията си от качеството на предлаганите услуги.
— Стегнете малко камериерките — посъветва ги той. — Намерете си по-кадърни сервитьори и изритайте онези кьорави некадърници, дето работят в кухнята.
Рецепционистката обеща следващия път обслужването да е по-добро и пожела приятно пътуване на Бекстрьом и на Рогершон.
80
Стокхолм, понеделник, 25 август
На път към Стокхолм Бекстрьом се излегна на задната седалка. Рогершон пое шофирането и другите битови подробности. Бекстрьом изпи бирите си, докато бяха още студени, и реши да дегустира малцовото си уиски. От време на време бръкваше в джоба на сакото си и плъзваше пръсти по съдържанието на кафявия плик, а пред очите му се заредиха сладки вестникарски заглавия. „Мъжът, който разкри убийството на Линда“, помисли си Бекстрьом с въздишка на задоволство. Малко преди Нюшопинг Бекстрьом започна да сънува и да се наслаждава на Заслужената почивка на Воина, докато Рогершон спря пред вратата на дома му на остров Кунгсхолмен в Стокхолм. За пореден път комисар Бекстрьом от столичния отдел „Убийства“ приключи успешно мисията си и се завърна триумфално в базата.