Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Пари, които не можеше да използва. Не беше необходимо да ги използва, тъй като Омар плащаше през цялото време.

Ара беше мислил много за своя стар приятел Омар. За цялата му отзивчивост, а също така и за осведомеността му, той, изглежда, знаеше повече за случилото се с него и живота му, отколкото той самият знаеше. Най-накрая взе, че го попита. Как например Омар знаеше, че той се е свързал с полицията и им е разказал какво е видял онази нощ, когато без малко да прегази един убиец с таксито си.

Според Омар Кемал му разказал всичко и дори не било нужно да задава въпроси, тъй като Кемал го разказал на всички, които можели да слушат. Техният стар познат Кемал, който също караше такси, който беше заснел обир на автомобил за транспортиране на ценности с камерата на мобилния си телефон, продал снимките на един вечерен вестник и получил куп пари за неудобството, което си причинил. Те ставали все повече с всеки път, когато той разказвал за случката, забеляза Омар с усмивка. Че Ара му позвънил за съвет, когато искал да продаде това, на което самият той станал свидетел.

Омар имаше добър отговор за всеки въпрос. По-добри от отговорите, които самият той имаше, въпреки че ставаше въпрос лично за него. Беше точно както по времето, когато ходеха заедно на училище в Смоланд. Омар беше този, който знаеше, Омар бе този, който имаше грижата нещо да бъде свършено. Омар, който дори не се ядосваше, както правеха обикновените хора. Така че най-накрая той го попита дори за това, което го озадачаваше най-много. Как е станало така, че полицията имаше снимки на Омар. Че Омар очевидно се намира в същия полицейски регистър, в който е и онзи опасен тип, когото той зърна по чиста случайност.

Омар имаше отговор и за това. Добър отговор. В действителност заслугата за това Омар да се озове там, не била негова, а на баща му, и понеже всички, които ходеха в същото училище там, в Смоланд, говореха повече за бащата на Омар, отколкото за всички останали бащи, взети заедно, той повярва и на това. Въпреки че никой от тях не беше срещал бащата на Омар. Само бяха чели за него във вестниците и го бяха виждали по телевизията, най-често по „Издирва се“, онази програма, която всички истински момчета от училището в Смоланд най-много обичаха да гледат. Бащата на Омар, Абдул бен Кадер, човекът, който според слуховете стоеше зад всички наистина големи престъпления в страната по времето, когато Омар и Ара ходеха заедно на училище.