Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Съществуваха приятели, съществуваха и врагове и в живота на един истински мъж ставаше въпрос най-вече да се направи разликата между тях. Да живее като приятел за своите приятели и като враг за своите врагове и ако се случеше така, че обстоятелствата му предложеха избора само на двама негови врагове, които да има възможност да унищожи, то този избор беше вече направен, а самият той с готовност би дал собствения си живот в замяна на живота на Бекстрьом и този на Окаре.

Имаше също така и приятели. Той самият имаше много приятели и за мнозина би бил готов да жертва живота си. Всички негови верни войници, всички правоверни братя, които бяха избрали същия живот като него и бяха избрали да го живеят заедно с него. От по-големия си брат Фаршад той също така беше получил и завета да продължи да живее по такъв начин, който да прави чест както на брат му, така и на него самия, и в това отношение той се беше справил добре. Приятелите му го уважаваха, а враговете му трепереха от него и неговите хора. Братството, което Фаршад беше основал, сега предвождаше самият той, Ибрахимовото братство.

Имаше също така и мъже, които не бяха като него и неговите войници, но които въпреки това бяха избрали да му правят големи услуги. Такива, каквито животът в Швеция изискваше от него и един, който бе означавал много за него, беше правният му съветник Тумас Ериксон. Който поне се грижеше печалбата и ползата от това, което вършеше, да бъде еднакво важна както за него самия, така и за неговите правоверни братя. Няма значение, че той беше богато възнаграждаван за това и че и той както всички като него искаха да получават платата си в пари, а не от Бога.

Сега го бяха убили и всеки, който знаеше нещо по въпроса, знаеше също така, че Окаре и неговите рицари кръстоносци бяха направили това, а фактът, че полицията беше определила Еверт Бекстрьом да открие и да накаже убийците, показваше само, че те още от началото са били в заговор един с друг.

Всяко нещо с времето си. Отмъщението също си имаше своето време и сега часът беше настъпил. Крайно време беше за отмъщение, преди враговете му да си помислят, че той, Афсан Ибрахим, беше слаб като жена и не заслужава да бъде продължител на делото на Фаршад.