![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Представи си какво са си помислили ченгетата тук, когато са разбрали, че аз, Омар бен Кадер, съм синът на Абдул бен Кадер. Един обикновен младеж, който учи във Висшето техническо училище в Стокхолм и твърди, че иска да стане инженер-химик. Колко ченгета, мислиш, са се хванали на тази история? Никога няма да ми повярваш, ако ти кажа какво ми предлагаха, за да изпея собствения си баща.
— Как се оправи тогава? — попита Ара. — Аз самият получих две по петстотин в замяна на един живот, за моя живот, искам да кажа.
— Опитах се да им разкажа, както си беше — каза Омар и сви рамене. — Че моят старец имаше повече отрочета, отколкото сам той знаеше. И повече жени, отколкото Пророка. И че ченгето е разговаряло със собствения ми баща повече пъти, отколкото аз самият съм говорил с него. И ако не вярват на мен, могат да поговорят с майка ми. Със стареца ми обаче нямаше как да говорят. Той се върна обратно в Мароко преди петнайсет години. Там той е голям човек, много богат и силен, и ако шведските ченгета отидат там и поискат да говорят с него, шерифът ще ги тикне в пандиза в момента, в който стъпят на мароканска земя.
— Но тебе никога не са те гепили за нищо, нали? — попита Ара.
— Никога — отвърна Омар и вдигна двете си длани. — Нито дори за превишена скорост. Ако не ми вярваш, можеш да видиш свидетелството ми за съдимост. В него няма нищо. Омар бен Кадер е шведски гражданин с чисто съдебно минало и инженер-химик. Роден и израснал в Гношьо, в Смоланд, и с диплома от Висшето техническо училище в Стокхолм. Дори не съм бъркал в грешните колби, както бръщолевят. В случаите, когато съм бъркал в такива колби, те винаги са били правилни, докато съм бъркал в тях.
— Значи и ти си като мен — каза Ара, който по искане на работодателя си беше вадил същия документ от полицията, когато щеше да започва да кара такси. Неосъждан, помисли си Ара. По простата причина, че не беше извършвал никакви престъпления, с изключение на някое и друго превишаване на скоростта.
— Така живеем — заключи Омар и вдигна рамене. — А че ченгетата отказват да слушат такива като нас, е наистина наш проблем, но на тях не им пука.
— Ами всички контакти, които имаш, всичките кинти, които имаш. Само да щракнеш с пръсти и се явяват цяла сюрия хора, които вършат неща за теб. Това е, което не разбирам — възрази Ара.
— Това е, защото съм син на Абдул бен Кадер — каза Омар. — Не е заради това, което правя или кой съм. Нямаш представа колко много са желаещите да ми дадат дясната си ръка, стига да им уредя среща с баща ми.
— Разбирам — каза Ара и кимна. — Не кой си, а кой мислят, че си.
На следващата сутрин Омар влезе в стаята му и го събуди. Постави ръка на рамото му. Много внимателно, за да не го стресне, като го гледаше със същата приятелска усмивка, така че да разбере, че няма основание да се притеснява.
— Нещата започват да се движат — каза Омар и кимна. — Ако всичко върви както трябва, ще можеш да потеглиш още утре сутринта.
— Утре сутринта?
„Най-накрая“, помисли си Ара.
— Ако всичко върви както трябва — повтори Омар. — Само че първо трябва да се преместим. Имам къща недалеч от Нюшьопинг, която е само на десет километра от „Скавста“. От „Скавста“ ще тръгнеш. Много по-добре е от „Арланда“. Там много братя и сестри пазят границата на шведа, ако разбираш какво имам предвид — каза Омар и се усмихна с обичайната си широка усмивка.
— Много добре разбирам — каза Ара.
— Първият самолет за Лондон излита утре сутрин в шест. Е, „Райънеър“ е, разбира се, но ще трябва да издържиш, после става по-добре. Добре ли е?
— Добре — отвърна Ара.
— Имаш резервация за полет от Лондон директно до Банкок утре след обяд. „Тайеър“, първа класа. И така, скоро ще свърши твоето страдание, приятелю — каза Омар и се усмихна.
111
На криминален инспектор Аника Карлсон се наложи да работи до късно вечерта. Веднага след като си тръгна от Исабела Нурен, тя отиде обратно до службата си, за да се подготви за утрешния ден. Първо позвъни на Лиса Лам и ѝ разказа за заплахата, която Афсан Ибрахим е отправил към Исабела, и за посещението, което той и сподвижниците му са направили при адвокат Даниелсон предишния ден. Разговорът продължи само четвърт час, а те бяха трогателно единодушни от самото начало.
Предстояха нови разпити с Нурен и Даниелсон на следващата сутрин и най-добре беше да оставят за това достатъчно време, преди ежедневната среща на следствената група. Да се погрижат да получат сигнал от Нурен за неправомерна заплаха и да се опитат да склонят нейния шеф, адвокат Даниелсон, да стори същото. Да приберат Афсан и неговите служители колкото е възможно по-скоро. Да идентифицират последните чрез провеждане на още едно разпознаване по снимки, да ги уведомят за подозренията срещу тях, да ги разпитат и в идеалния случай да се погрижат те да се озоват в пандиза.