Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Ако беше така — каза Морташъс, — нямаше да бъдеш на трапезата ми. И щеше да имаш друга съдба в ръцете на моите хора. — Дженъс потрепери като схвана смисъла на чутото. — Чух, добри ми Грейклок — продължи Морташъс, — че сте роден за магьосник, но нямате редовно обучение. Нито пък сте допускан до компанията на друг магьосник. И въпреки това моите информатори ми докладваха, че сте толкова опитен, колкото всеки друг в страната… и че вашето умение е постигнато единствено посредством силата на мисловната ви дейност.
— Правилно сте информиран — отговори Дженъс. — Макар да са преувеличили уменията ми. Те просто са достатъчни да защитя себе си и моите приятели… и да развеселявам любезната компания на масата.
Морташъс отхвърли отговора му с пренебрежителна гримаса.
— Интересуват ме вашите методи, господине. Едни учат със скучно зубрене… вие чрез проверка на теорията.
— Нямам друг избор — отговори Дженъс. — Никой не би ми разрешил да изучавам папирусите, камо ли да ме допусне в училище за жреци.
— Не съм чувал за никой друг смъртен, който сам да е постигнал толкова много — каза Морташъс.
— Това е факт, който не можех да зная — отвърна Дженъс. — Както сам казахте, никой магьосник никога не ми се е доверявал.
— Тогава аз ще бъда първият — каза Морташъс. — Аз имам свои собствени теории. Може би те допълват вашите.
— За мен това е чест, почитаеми Морташъс — отвърна Дженъс, облегна се и зачака. Усмивката му беше спокойна, но аз съзрях неспокойно пламъче в очите му.
— Мислите ли, че в магията има някакъв свят промисъл? — попита Морташъс. — Промисъл, който разбират само боговете, които дават живот на магията? Отговорете честно. Няма да се обидя.
— Не мисля, че е свят — отговори Дженъс. — Аз смятам, че магията е толкова естествена, колкото и вятърът. Обикновена сила, като огъня, който палим, когато задуха студен вятър. А колкото до боговете… хм. Те не съществуват… освен в умовете ни.
Морташъс се намръщи, дръпна силно шалчето си и отново зърнах раната.
— Защо тогава когато им се молим и им принасяме жертви, молитвите ни понякога получават отговор?
— Техният образ ни позволява да се съсредоточим — отговори Дженъс. — Жертвите само задълбочават нашата съсредоточеност. Същото е и със заклинанията. Няма такова магическо постижение, над което да съм се съсредоточил и да не съм могъл да го постигна само с мисъл. Не ми е необходим никакъв бог, за да превърна един поднос в скорпион, нито пък да дрънкам разни глупости, за да го върна отново в първоначалното му състояние.
Морташъс го гледаше замислено.
— Наистина е интересно човек да е магьосник като вас. Никой не ви е учил на никакви правила, така че вие си задавате въпросите и после си съставяте свои правила. Вие сте се справяли с такива ситуации, пред които други биха се разколебали… или биха се отказали. И всичко това понеже не се боите от боговете и от отмъщение; за вас няма задача, която да не може да се реши със силата на волята. О, да, Дженъс Грейклок. Сега разбирам защо само вие успяхте да достигнете чак дотук.
Дженъс се засмя.
— Красива реч, ваше величество, но виждам, че изобщо не сте съгласен.
Морташъс се размърда и се усмихна доволно.
— Да. Да, не съм съгласен. Бих желал да е обратното, защото вие излагате един наистина добър възглед. Признавам, че имате голям талант, но той не е толкова голям, колкото си мислите. Всеки истински магьосник може да го потвърди: има реални граници, реални страхове. Аз познавам своя Учител и Той ме познава. Ние сме сключили договор помежду си, и аз го спазвам, и този договор ме е дарил с власт по-голяма от тази, за която човек като вас може да мечтае.
— Предполагам, че имате предвид черната магия — каза Дженъс. — И вие сте слуга на един от онези богове, чието име е забранено да се произнася.
— Това обижда ли ви? — попита Морташъс и пак доволно погали шалчето си.
— Ни най-малко — отговори Дженъс. — Бяла или черна, според моята философия магията е все една. Ако няма никакви богове, никаква божествена цел, какво значение може да има каква е магията?
— Да. Разбирам, че не може да има — каза Морташъс. — Чудесно. Просто чудесно. Харесва ми как идеите, независимо колко неприемливи са те, водят до такъв розов път… на който двамата се срещнахме.
— Моят възглед върху черната магия — каза Дженъс — е, че тя трябва да се практикува много внимателно. Схващанията ни за такива неща като добро и зло са толкова дълбоко залегнали в нас, че оказват голяма съпротива. Според моята теория, когато се извърши така наречената черна магия, съпротивата постепенно оказва вредно влияние върху самия магьосник. След време този магьосник отслабва, страхува се. Може би дори се превръща в нещо, което не е бил. Смятате ли, че има нещо такова, ваше величество? Същият човек ли сте като онзи, който навремето е поел по този път?