Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Морташъс ми се усмихна с разбиране, сякаш криеше някаква злонамерена тайна.
— Надявам се, че не намирате шегата ми за груба, благородни Антеро — каза той и махна с ръка към хората си. — Те са толкова скучна компания, та не мога да устоя на изкушението да правя шеги, когато съм с интелигентен човек. Вашето изненадано лице ми достави рядко удоволствие.
— Как мога тогава да се обидя? — отговорих аз. — Да доставя едно невинно удоволствие на такъв любезен домакин е само незначителна благодарност за проявеното великодушие.
— Не се чувствате неудобно в присъствието на магьосник, нали? — попита той, после отново опипа шалчето си и за миг зърнах нещо като грозна рана.
— Ни най-малко — отговорих аз и се зачудих, ако това наистина е рана, от какво е причинена? — Много интересна история, която някой ден ще разказвам на внуците си.
Морташъс разтегна уста в невесела усмивка.
— Ако доживееш да я разказваш.
— О, съвсем сигурен съм — отговорих аз. Видях как Дженъс леко кимна като чу, че отговорих както трябва. — Досега боговете винаги са ни закриляли. Макар че когато вашите хора изскочиха пред нас, трябва да призная, имах известни съмнения. — Вдигнах чашата си за наздравица. — Но отново вместо изпитание боговете ми позволиха да вляза във вашата царствена компания.
Морташъс се засмя.
— О, да, да, да! — изцвърча той от върховно удоволствие. — Чудни са божиите пътища за всички нас, но са благодатни за малцина. — Той се чукна с мен и двама та пихме. По лицето му се изписа нескрит интерес. — Не се ли страхувате от техния гняв, като пътувате с човек, постигнал магьосническите си умения чрез богохулство?
Ако с това искаше да ме изненада, успя; ако ли искаше да ме обърка, не можа.
— Защо трябва да се страхувам, ваше величество? Това начинание беше благословено от жреците на Ориса… включително от престарелия благочестив мъдрец Гамелан.
Морташъс се намръщи и подръпна шалчето; разбрах, че това му беше и навик, и слабост, доколкото издаваше чувства, които той искаше да скрие.
Магьосникът се обърна към Дженъс, който усърдно дъвчеше безвкусната храна.
— Червената глава на вашия приятел носи не само щастие на рискованата ви експедиция. Тя й дава също и хладнокръвен разум.
— Точно това скрепи нашата дружба преди много време — каза Дженъс. — Дори повече от неговия благ характер и любезни обноски.
Морташъс поклати глава в престорена възхита.
— Най-забележителната дружба за най-забележителното пътешествие. Моля се заради вас самите тя да се запази. Защото когато такава дружба се вкисне, става много горчива. — Дженъс нищо не отговори, а само се усмихна и отпи от чашата си. — Чудя се — продължи Морташъс, защо още не сте попитали откъде знам за целта на вашата експедиция? Вие търсите отговор на една загадка, но не запитахте нищо владетеля, чийто земи са най-близко до Далечното царство.
Дженъс пусна най-очарователната си усмивка; тя надзърна като крадец от гъстата му черна брада.
— Щях да попитам, почитаеми Морташъс… ако бях сигурен, че ще получа отговор.
Морташъс се засмя, този път наистина развеселен.
— Правилно сте предположили — отговори той. — Малко са въпросите, на които се отговаря любезно от онези, които живеят в Оспорваните земи.
Дженъс вдигна рамене.
— Не е необходимо да се гледа в кристално кълбо, ваше величество. По целия път имаше достатъчно следи от стълкновения. И бяхме свидетели на голяма битка точно преди вашите хора да ни открият. Ако живеех в страна с толкова много врагове като вас, аз също щях да се отнасям с подозрение към всеки, който задава въпроси. — Дженъс взе гарафата и напълни чашите на околните. — Има обаче един въпрос, който наистина изисква отговор, и ако го задам, няма да навредя никому. Въпросът е: защо ни поканихте тук?
Морташъс поглади шалчето си.
— По същата причина, която вече споменах: да задоволя любопитството си.
— А когато това бъде постигнато?
Магьосникът му намигна. Галеше бавно шалчето си, сякаш то беше тялото на неговата любима. На фона на шалчето ръката беше мъртвешки бяла, пръстите приличаха на слепи червеи.
— Тогава ще преминете безопасно през моето царство… и с моята благословия. Но преди да настъпи този час, аз също имам един въпрос.
— Питайте, ваше величество — подкани го Дженъс. — Аз съм прост войник без тайни… освен сладките думи, които пазя за ушите на момичетата.