Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Точно от това се страхувах. Вратата изобщо не е омагьосана. Просто е залостена.
— И какво му е лошото? — попита Мийна.
Бях озадачен също като него — нали ако трябваше да се измъкнем, липсата на магия беше в наш интерес. После изведнъж почувствах страшна умора и желание да се отпусна на меката постеля. Сержант Мийна се прозина. Тъкмо да повторя като маймуна прозявката му и чух как всички в стаята се прозяват. Хората ни също бяха обхванати от заразата.
Дженъс раздруса силно Мийна, за да не заспи.
— Донеси вода! — изсъска той. — Бързо!
Сержантът изтърча да изпълни заповедта, а Дженъс коленичи. Коленичих зад него, мъчейки се да се преборя със съня. Нямаше никакво съмнение какво се беше случило: Морташъс беше направил заклинание за приспиване над храната ни. Дженъс извади от джоба си трохите, изтърсени от магьосника, и ги разпръсна на пода. Наведе се над тях и дъхна: един път, два пъти, три пъти. Когато Мийна се върна с черпака, Дженъс поръси трохите с вода и ги направи на тесто. Видях как се бори с прозявката, която беше налегнала и него, докато замесваше тестото на двайсет малки топчици. После бръкна в джоба си и когато извади ръката си, видях, че е покрита със златен прах от подноса на магьосника. Дженъс промълви някакво заклинание и поръси топчетата с праха. В безмълвно учудване наблюдавах как топчетата бързо нарастват; за един миг те станаха колкото малки сухари. Обхвана ме смътен страх; усетих как над мен се спуска тъмният воал на съня.
— Яж! — прошепна Дженъс и набута един сухар в ръцете ми. Взех го, раздразнен от нареждането да върша нещо друго, вместо да спя. Отхапах малко парченце, както искаше той. Беше много вкусно, особено след онези отвратителни блюда, които бях ял. Умът ми се избистри и прогони съня. Дженъс сновеше из стаята и пъхаше насила в устата на всеки по парче сухар. Скоро всички се разсънихме и Дженъс дойде при мен. Отново вдигна пръст до устните си, после очерта кръг около главите ни. Повтори движението и видях как въздухът заблещука.
— Тихо — прошепна Дженъс. Блещукането затрептя. — Тихо — каза той по-силно и блещукането се превърна в бледа светлина. След това извика: — Тихо! — Но макар че викът едва не ме проглуши, не можа да мине през светлинната бариера. Хората ни очевидно не чуха нищо, само ни наблюдаваха разтревожени. — Край на Морташъс и на глупавите му магии — каза Дженъс спокойно. — Сега можем да обмислим как да избягаме.
— Ами хората, капитане? — попита Мийна. — Не трябва ли и те да ни чуват?
— Контразаклинанието ще събуди подозрение у нашия домакин — каза Дженъс. — Не трябва да подценяваме този човек. Той не е умен, но и с малкото си ум и при голямата власт, която има, е толкова опасен, колкото и всеки голям магьосник, когото съм срещал. Това, че му позволих да спечели играта на трапезата и надуших заклинанието за приспиване в храната, съвсем не означава, че ще оцелеем след тази нощ.
— Може да е трудно, капитане — каза Мийна, като напрегна професионалния си мозък, — но не е невъзможно. Признавам, че сме на негов терен и по численост той ни превъзхожда. Обаче демонът на изненадата сега е на наша страна. А колкото до неговите хора… е, повечето от тях са ранени или сакати. — Той направи презрителна гримаса. — Никога не съм виждал толкова нещастници накуп.
Дженъс обаче не слушаше; сбърченото му чело свидетелстваше за голяма съсредоточеност. После той изведнъж пребледня.
— О, какъв глупак съм бил! — изпъшка той. — Този мръсник ме надхитри!
Попитахме го какво не е наред. Дженъс яростно поклати глава.
— Само се опитайте да помислите за бягство, и сами ще разберете. Помислете сериозно. Представете си бягството от тази стая. Проследете го стъпка по стъпка. Първо вратата… после улиците… после обратно на пътя, по който ни докараха.
Затворих очи и мислено проследих възможния път. Лесно щяхме да изкъртим вратата; след това щяхме да побегнем по пътя към пристанището. Представих си как открадваме лодка; и после, тъкмо когато се бяхме качили и бяхме готови да отплуваме, ужасен, необоснован страх изскочи отнякъде, загнезди се в душата ми и ме захапа… Не можех да видя звяра, но можех да усетя отвратителната смрад на дъха му и парещата болка от забилите се в мен зъби. Знаех, че имам само един начин да се освободя: да избягам по булеварда обратно в сградата, където бяхме, обратно в стаята, която беше наш затвор, и да затръшна вратата с всички сили. Отворих очи. Повдигаше ми се. Сърцето ми се беше свило от страх. Видях същия ужас изписан на лицето на Мийна.
— Видяхте ли какво е направил? — процеди през зъби Дженъс — Казах, че не е много хитър… но в името на всички богове, в които не вярвам, не съм очаквал от него такава хитрост.