Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Айла, красива Айла — шепнеше Ранек. След това седна и се взря в нея така, както лежеше на леглото. — О, Майко! Просто не мога да повярвам, че си тук. Толкова е прекрасно. Този път ще дойде върховното, Айла. Знам че този път ще е така.
Джондалар лежеше на леглото неподвижен, със стиснати зъби и отчаяно му се искаше да се нахвърли с юмруци върху ваятеля, но се сдържаше да не помръдне. Та тя погледна право към него, после се обърна и отиде с Ранек. Колкото пъти затвореше очи, толкова пъти виждаше лицето и — виждаше как тя гледа право към него, а после се извръща.
„Тя реши така! Тя реши така!“ — повтаряше си той. Каза, че го обича, но откъде би могла да знае какво е обичта? Е, разбира се, може и да е била привързана към него, дори да го е обичала, когато бяха сами в нейната долина; тогава не е познавала никой друг. Той беше първият мъж, когото бе срещнала. Но защо сега, когато се бе запознала и с други мъже, да не може да се влюби в друг? Опита се да си внуши, че е съвсем справедливо по отношение на нея да срещне и други и да направи своя избор сама, но не можеше да се отърси от мисълта, че именно тази нощ тя бе избрала някой друг.
Откакто се бе върнал от престоя си при Даланар, високият, мускулест, изключително красив мъж беше имал всички жени, които беше пожелал. Достатъчно бе да погледне подканващо някоя от тях с невероятните си очи и тя неизменно беше негова. Преследваха го, жадуваха за него, умираха от желание да ги покани. И той го правеше, но никоя жена не можеше да се сравни със спомена за първата му любов или да го накара да преодолее чувството си за вина. А ето че тази, която най-сетне бе открил, единствената жена в света, в която се бе влюбил, сега беше в леглото на друг мъж.
Самата мисъл, че беше предпочела друг, му причиняваме болка, но когато чу неоспоримите звуци на Удоволствията, които тя споделяше с Ранек, той издаде приглушен стон, задумка с юмруци по леглото и се сви, обзет от непреодолима мъка. Сякаш в стомаха му имаше жарава. Гърдите му се стегнаха, усети пареща болка в гърлото, задиша спазматично, сякаш се задушаваше от дим. Напрежението изтръгна сълзи от ъгълчетата на очите му, макар че той ги стисна възможно най-силно.
Най-сетне те свършиха и когато се убеди, че е така, той се поотпусна. Но ето че пак започнаха и той не можа да се сдържи. Скочи, за момент не знаеше какво да направи, след това се впусна към изхода на новата пристройка. Ушите на Уини щръкнаха и се насочиха към него, когато той профуча покрай нея и изскочи навън през сводестия изход.
Вятърът го блъсна към землянката. От резкия студ дъхът му секна и той с изненада проумя къде се намира. Погледна отвъд замръзналата река и видя как керван от парцаливи облаци пресичат диска на луната. Направи няколко крачки встрани от землянката. Вятърът като с нож пронизваше туниката му и сякаш проникваше през кожата и мускулите чак до мозъка на костите му.
Върна се вътре, треперещ от студ, мина с тежки стъпки покрай конете и отново влезе в Огнището на Мамута. Напрегна слуха си и в началото не долови нищо. Но след това дочу запъхтяно дишане, стонове и ръмжене. Погледна към своя нар, после към пристройката — не знаеше накъде да тръгне. Вътре не издържаше, а навън би загинал. Накрая усети, че повече не може да устои. Трябваше да излезе навън. Грабна спалните си кожи, които използваше при пътуване и отново мина под свода към пристройката на конете.
Уини изпръхтя и тръсна глава, а Рейсър, който беше легнал, вдигна главата си от земята и тихичко изцвили за поздрав. Джондалар се насочи към животните, разстла кожите си на земята до Рейсър и се сви в тях. В пристройката беше студено, но съвсем не толкова, колкото навън. Нямаше вятър, проникваше известна топлина, към която се добавяше и изпусканата от конете топла пара. А тяхното дишане заглушаваше други, запъхтени звуци. Въпреки това той лежа буден почти цялата нощ, като в съзнанието му изплуваха звуци и сцени, действителни и въображаеми, които се повтаряха отново и отново.
Айла се събуди, когато първите проблясъци на дневна светлина се прокраднаха през цепнатините около капака на димоотвода. Посегна към леглото, за да докосне Джондалар и с изненада откри, че мъжът до нея е Ранек. Заедно със спомена и за предишната нощ в съзнанието и изникна и мисълта, че ще има силно главоболие — последица от изпитата боза. Измъкна се от леглото, взе дрехите, които Ранек така грижливо бе сгънал, и побърза да отиде в своето легло. Но и Джондалар го нямаше там. Огледа се из Огнището на Мамута по другите нарове. На един от тях спяха Диджи и Торнек и тя се запита дали са споделили Удоволствията. После си спомни, че Уимез беше поканен в Огнището на Зубъра и че Трони не се чувстваше добре. Може би Диджи и Торнек просто са решили, че ще е по-удобно да преспят там. Това нямаше значение, тя се чудеше къде е Джондалар.