Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Тогава той се изправи, положи я внимателно на леглото, на безкрайно меките, нежни галещи кожи. Сви се до нея, започна да я целува с меки хапещи устни, без зъби, смучеше и пощипваше с устни гърдите и, а с ръка милваше и разтриваше гънките и процепите на нейната женственост. Тя стенеше и викаше, защото той сякаш я докосваше едновременно във всички точки.
Ранек хвана ръката и и я постави на твърдия си, набъбнал до краен предел орган. Тя седна, сви се и потри бузата си в него, от което му стана много приятно. В полумрака Айла виждаше очертанията на светлата си ръка на фона на неговото тъмно тяло. Кожата му беше гладка. Мъжкият му аромат беше различен, макар и подобен, но все пак различен, косата му — твърда и гъста. Той изстена от наслада и екстаз, когато усети как топла влажност обгръща мъжествеността му и я обсебва с придърпващи движения. Това надхвърли всичко, което си бе представял, всичко, за което си бе позволявал да мечтае. Когато тя започна да му прилага така скоро усвоената от нея техника — бързи кръгове с език следвани от засмукващи и отпускащи движения като здраво го милваше по изправения ствол — на него му се стори, че няма да може да се сдържи.
— О, Айла, Айла. Ти си Тя! Знаех, че е така. Ти ми оказваш голяма чест.
Внезапно Ранек се изправи.
— Искам те и не мога повече да чакам. Моля те, веднага — каза той с дрезгав, напрегнат шепот.
Тя се претърколи по гръб и се разтвори за него. Той легна върху нея и я облада с дълъг, разтърсващ вик. Започна да се движи напред и назад, напред и назад, гласът му се извисяваше с всяко движение. Айла извиваше тялото си за да срещне неговото като се опитваше да се движи в неговия ритъм.
— Айла, готов съм. Ето — извика той, напрегна се, после внезапно изпъшка от облекчение, направи още няколко движения напред и назад и се отпусна върху нея. На Айла и беше нужно малко по-дълго време, докато се отпусне.
След малко Ранек се надигна, освободи се от нея и легна на една страна, облегнат на лакът. Загледа се в Айла.
— Боя се, че не бях така съвършен като теб — каза той. Тя се намръщи.
— Не разбирам това „съвършен“, Ранек. Какво значи „съвършен“?
— Избързах. Ти си толкова чудесна, толкова съвършена в това, което правиш, че ми дойде твърде рано. Не можах да изчакам и мисля, че това не беше добре за теб — каза той.
— Ранек, това е Дар на Удоволствие, нали така?
— Да, и така му казват.
— Ти мислиш, че за мен не било Удоволствие? Аз имала Удоволствия. Много Удоволствия.
— Много, но не върховното Удоволствие. Ако почакай мисля, че след малко ще бъда готов отново.
— Не е необходимо.
— Може да не е, Айла, но искам — каза той като се наведе и я целуна. — Мисля, че и сега съм почти готов — добави той като я погали по гърдите, стомаха и посегна към Венериния и хълм. Тя подскочи, когато я докосна там, защото още потръпваше.
— Извинявай, ти си била почти на границата. Защо не можах да се сдържа още малко.
Тя не му отговори. Той целуваше гърдите и, триеше малката пъпка в цепнатината и и след секунда тя отново бе напълно възбудена. Движеше ханша си, притискаше се в него и стенеше. Изведнъж почувства импулса на освобождаването, извика и той усети топлината на влагата. Едва тогава тя се отпусна. Усмихна му се.
— Мисля, че този път върховни Удоволствия — каза тя.
— Не съвсем, но може би следващия път. Надявам се, че ще има още много следващи пъти, Айла — отвърна той, легнал на една страна до нея, поставил ръката сина корема и.
Тя се намръщи, чувствайки се объркана. Чудеше се дали го е разбрала правилно.
В полумрака той виждаше как тъмната му ръка контрастира на нейната светла кожа. Усмихна се. Винаги се наслаждаваше на контраста между своята тъмна кожа и светлия телесен цвят на жените, с които се отдаваше на Удоволствията. Такова въздействие не можеше да постигне никой друг мъж и жените го усещаха. Винаги го забелязваха и затова не го забравяха. Доволен беше, че Майката бе решила да го дари с такъв тъмен цвят на кожата. Това го правеше различен, необикновен, незабравим. Приятно му бе да усеща корема и под ръката си, но още повече му харесваше това, че сега тя бе тук, до него, в леглото му. Беше се надявал на това, беше го желал, беше мечтал за този миг и дори сега, когато тя бе с него, всичко това му се струваше нереално.
След малко той премести ръката си на гърдите и и започна да си играе с едното зърно, докато то се втвърди. Айла бе задрямала, уморена и с леко главоболие и когато той зарови лице в шията и, а после потърси с устни нейните, тя разбра, че я желае и че пак и дава знак. За миг почувства раздразнение и и се прииска да му откаже. За нея това бе изненадващо, почти шокиращо и тя веднага се разсъни. Той целуваше врата и, галеше рамото и ръката и, опипваше налетите и гърди. Когато обхвана с устни едното от зърната и, тя вече не изпитваше раздразнение. В дълбините и изригнаха приятни усещания, които достигнаха до мястото на върховното Удоволствие. Той се прехвърли на другата и гърда, играеше си и с двете и ги смучеше една след друг и от гърлото му излизаха тихи звуци на удоволствие.