Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Времето се втурна към сегашната епоха. Напредналата Империя се бе ширнала като огромна кипяща панорама. Той се стрелна през перспективите с тринайсет измерения и навсякъде видя как океаните на промяната разбиват вълни в крепостите на твърдите като гранит вековни обществени порядки.
Сарк? Насочи се през галактическите рояци и го откри на дванайсет хиляди светлинни години от Същинския център. Социалната матрица на този свят се ускори.
Разцветът на Новия ренесанс — да, ето го — фонтан от избухнали вектори. Какво ли идваше по-нататък?
Напред, към близкото бъдеще. Увеличи плъзгащите се измерения на държавата.
Новият ренесанс избухна по цялата зона Сарк. Още по-зле — всички отдушници изчезнаха.
По-ранният му анализ, основата на неговите предсказания, бе направо оптимистичен. Прииждаше черен хаос.
Той се издигна над трескавия пейзаж. Трябваше да направи нещо. Веднага.
Имаше малко ценно пространство. Сарк нямаше да чака. Самата Империя вървеше към колапс. Безредици разлюляха психоисторическия пейзаж.
И все пак върховната власт на Трантор беше в ръцете на Ламурк. Властта му следеше и пречеше дори на Императора.
Хари се нуждаеше от съюзник. Някой извън строгите матрици на Имперския ред. Веднага.
Кой? Къде?
8.
Волтер усети как студен страх го прерязва като с нож.
За тези странни умове физическото местоположение нямаше никакво значение. Те имаха достъп едновременно до всеки момент в триизмерния свят.
Имаха връзки и с други светове, но се бяха съсредоточили на Трантор. Човечеството дори не подозираше, че се спотайват тук, в Мрежата.
Сега знаеше за какво са необходими Двойниците и другите копия. Мъглите бяха погълнали човешките симулации, попаднали в Мрежата.
Вече от много столетия програмисти отстъпници се осмеляваха да нарушат табутата и да създават изкуствени личности — само за да ги измъчват и убиват в тези цифрови бездни?
Отчаян, той прие ролята, която толкова пъти бе поемал в модните салони на Париж: жлъчния учен.
— Без съмнение, господа, поради това, че вътре в нашите глави няма проста личност, която да ни кара да правим онова, което искаме — или дори да ни накара да искаме да искаме, — ние изграждаме великия мит. Историята, че се намираме вътре в себе си.
[Ние сме устроени другояче]
[Макар и истински]
[Ние сме дигитални изображения]
[Също като вас]
[Убийци]
— Жестоки думи. — Тук той се чувстваше като на длан. Двамата с Жана трепереха под огромните, гневни, пурпурни буреносни облаци.
Чуждите мъгли бяха пресекли глупавото му желание да се „разраства“ и да се извисява над тях. Сега изобщо не можеше да си придава никаква форма.
Жана дрънкаше с доспехите си, очите й горяха.
— Как изобщо можем да говорим с такива демони?
Волтер се замисли.
— Без съмнение ние с тях имаме обща основа, както ни диктува простият, очевиден за всеки ум факт…
[Че всяко число се радва на уникално представяне]
[Само в двоична система]
— Точно така. — Как да ги прелъже? Пред озадачения поглед на Жана той изстреля обяснението:
— Броят на дните в годината, любов моя: 365 = 28 + 26 + 25 + 23 + 22 + 20 или в двоична бройна система, 101 101 101.
— Нумерологията е творение на дявола — рече тя кисело.
— Дори и твоят Сатана е бил ангел. А без съмнение тази забележителна теорема е великолепна! Всяко положително цяло число е сума на определените сили на две. Това не е вярно за всички основи, различни от две — точно затова тези наши… хммм… приятели могат да оперират в изчислително пространство, проектирано от хора. Прав ли съм?
[Много е характерно за вашия род да си приписва заслуги]
[За очевидното]
— За универсалното, искате да кажете. При електричеството колебанието между едно и нула при двоична бройна система се превръща в просто „вкл.“ или „изкл“. Така двойката се превръща в универсален метод за кодиране и ние можем да разговаряме свободно с нашите… хммм… домакини.
— Ние сме просто числа — отчаяние замъгли погледа на Жана. — Мечът ми не може да посече тези същества, защото не притежаваме душа! Нито пък съвест, нито — ти го намекна! — просто съзнание.
— Обвинен, че отричам съзнанието, не съзнавам да съм го правил.
[Вие, две съзнателни дигитални форми на живот, ни давате възможност]
[Да ви използваме — да предадете нашите условия за преговори]
[На истинските убийци]