Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Последен, след всички други, излезе Роби. Сбогува се Роксейн с безкрайно съжаление и неохота. Прегръщаше я до вратата на гостната и като че ли нямаше намерение да я пусне.
— Може би все пак трябва да остана — прошепна Роби, косите и дрехите му все още ухаеха на море.
— Не! Много е опасно! — Роксейн вдигна към него уплашеният си поглед. — Особено сега, след смъртта на Годфри. Куинсбъри ще мобилизира всичките си шпиони от града от страх, че той може да е следващият. Ако не заминеш, ще те открият и ще те убият. — В гласа й се прокраднаха истерични нотки. — Мислиш ли, че искам да те загубя?
— Не мога да чакам чак до лятото, за да тя видя — отвърна упорито той.
— Роби, чуй ме. Трябва да изчакаш до есента. Каутс каза до октомври или ноември.
— Ще се върна още през другия месец. — Гласът му прозвуча дрезгаво.
— Не можеш да го направиш!
Той задуши вика й с дива, буйна целувка, желанието му се бореше с невъзможността да го задоволи. Притисна я силно към себе си, обсипвайки я с неистови целувки. Когато най-после се отдели от подпухналите й устни, той каза много, много тихо:
— Ще се върна следващия месец.
Останала без дъх, тя отстъпи пред силното чувство, разбрала, че няма да може да го спре, така както не можеше да върне назад времето.
— Обади ми се чрез Каутс — предаде се Роксейн, — за да се видим някъде по-далеч оттук, от шпионите на Куинсбъри.
— Боже… Ще полудея, преди да е минал този месец.
Дъхът му докосна бузата й и се плъзна по слепоочието, ръцете му се спуснаха надолу по гърба й.
— Няма да поглеждаш друг мъж. Обещай ми. — Внезапно той се отдръпна от нея и тъмните му очи се сляха с нейните.
— Обещай — повтори той.
— Да, да — няма.
Внезапната усмивка, озарила лицето му, беше в пълно противоречие с царящото допреди миг напрежение.
— Обожавам те — рече задъхано Роби. — А сега ме целуни бързо, защото всички ме чакат.
Този път целувката им беше нежна, а не необуздано страстна, както преди малко.
И той излезе, оставяйки я потръпваща от желание.
Веднага след като и Роби се качи на „Трондхайм“, котвата бе вдигната, фрегатата се понесе с издути от вятъра платна и след няколко минути вече плаваше в от крито море.
— Тъжен ли си, че напускаш Шотландия? — попита по-късно Елизабет, застанала права на кърмата в обятията на Джони, докато гледаха отдалечаващите се светлинки на Лийт.
— Не. Искам ти и детето ни да бъдете в безопасност, доволен съм, че се махаме оттук.
— Долавям известна сдържаност.
Той поклати глава и я притисна още по-близо до себе си, от тялото му се излъчваше приятна топлина.
— Впечатленията ти са неправилни. Ще останем в Холандия толкова дълго, колкото желаеш.
— А ако кажа завинаги?
— Така ще бъде.
Той я обичаше и наистина възнамеряваше да постъпи така. Роби щеше да се оправи с именията им не по-зле от него.
— Прекалено добър си с мен.
И тя остана учудена от егоизма си, от факта, че искаше толкова много от него. Джони я обърна към себе си, така че тя да може да вижда осветеното му от луната лице.
— Ти си тази, която е добра с мен — рече нежно той. — Дари ме с любов, за която можеше и никога да не узная. А скоро и с дете… и с безкрайно щастие. — Той се усмихна, започваше да го завладява привичната му шеговитост. — И с неизмеримо удоволствие, бих могъл да добавя.
— Направо съм чудесна — отвърна с безгрижна усмивка Елизабет, знаейки прекрасно колко рядко се случваше на Джони да говори с такъв тържествен тон.
Той се разсмя.
— Най-добрата, която съм познавал.
— Това означава ли, че си познавал чак толкова много.
— Съвсем не — отгърна припряно той. — Преди да срещна живеех като истински отшелник.
— Много си учтив, Рейвънсби.
— И винаги на твое разположение, миледи — добави с дълбок шепот той, — ако си спомняш.
— Спомням си много добре. И в Холандия ще разполагаме с предостатъчно време, за да се възползвам от любезността и талантите ти.
— Толкова време, колкото пожелаеш — обеща той, а сините му очи я гледаха развеселено. — Ще ти покажа по какъв начин холандците се отдават на удоволствията си.
— По-различно ли е?
— Ще видиш, Бетси — прошепна Джон и докосвайки устните й със своите, — когато му дойде времето…
ЕПИЛОГ
Синът им се роди в Хага десет дни след пристигането в Холандия, изчаквайки благоразумно да се настанят в голямата бледожълта къща, заобиколена от огромна градина с лалета.