Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Застанала неподвижно, Елизабет все още стискаше пистолета в ръката си. Когато Джони се приближи до нея, той го издърпа от дланта й и го подаде на Редмънд.
— Вие двамата, спасихте живота ми.
— Само помогнахме — отвърна лаконично Редмънд, без да откъсва поглед от лежащия на пода мъртвец, впечатлен от невероятното майсторство, нужно за изпълнението на фаталния удар. — Ще се погрижа да не го намерят близо до дома на графинята.
Погледите на двамата мъже се срещнаха над главата на Елизабет.
И двамата бяха свикнали с гледката на смъртта и можеха да се разберат без думи.
— Ще отидеш ли при Роксейн? — изрече Джони и едва като Редмънд кимна в знак на съгласие, той хвана Елизабет за ръката и я изведе от стаята.
— Ти си окървавен! — възкликна тя, сякаш току-що бе завърнала от друг свят.
— Порязвания от кама — съгласи се Джони. — Не дълбоки. Хайде да се качим горе.
Тя бе започнала да трепери.
Той я вдигна и я понесе три етажа нагоре. Беше намерил сили, защото тя имаше нужда от него, защото едва сега започваше да си дава сметка за реалността на току-що преживяната кървава сцена и трепереше в ръцете му.
Занесе я в спалнята им, сложи я да седне в скута си, обгърна я в обятията си и я остави да си поплаче. Искаше да я успокои, но не намираше нужните утешителни думи. Харолд Годфри най-вероятно беше убиецът баща му, а сега за малко не бе убил и него. Единственото, което усещаше при мисълта за смъртта му, бе дълбоко задоволство.
— Не плача за него — прошепна след малко Елизабет, докосвайки златната обичка на Джони. — Той заслужаваше да умре. Мислех, че ще те убие.
— Нямаше да го оставя.
В гласа му звучеше същата решителност и кураж, които му бяха помогнали да победи и при първия си двубой с Харолд Годфри, когато бе едва осемнайсетгодишен.
— Искам да бъдем на сигурно място, в Холандия. Не ме интересуват земите и титлите ти. Единственото, което желая, е да бъда колкото е възможно по-далече от всичкото това предателство. И не държа особено да се върнем някога тук.
— Ще тръгнем веднага, след като се върне Роби — увери я Джони, галейки нежно рамото й. — Той трябва да пристигне всеки момент, след като е закарал на кораба лекаря и акушерката.
Младият мъж не спомена нищо за завръщането им в Шотландия или бъдещето на земите му. Но той не възнамеряваше да остави Куинсбъри да се наслаждава дълго на собствеността, принадлежала от най-древни времена на семейството му.
— След колко дни ще стъпим в Холандия? — В думите й се долавяше силно безпокойство.
— Два дни при благоприятни ветрове. — Той изтри сълзите от бузите й и се усмихна. — Все едно, че вече сме пристигнали.
Веднага след завръщането на Роби започнаха да се сбогуват с гостоприемната си домакиня. Новите рани на Джони бързо бяха превързани, нещо, с което всички вече бяха свикнали. Роксейн се погрижи окървавеният килим да бъде изваден от всекидневната и в стаята да бъде въведен ред, в случай че започне разследване. Междувременно се върна и Редмънд, изпълнил мисията си. Беше изпратил кочияша на Годфри да чака господаря си пред дома на Куинсбъри, в чиято задна градина се намираше тялото, благодарение на експедитивността на Редмънд.
Сбогуването стана в малката гостна на Роксейн. Неприятните чувства, съпътстващи всяка една раздяла, се смекчаваха от надеждата, че скоро семейство Кари щеше да бъде в безопасност.
— Надявам се да ви видя тук през есента — каза Роксейн, като целуваше Елизабет и Джони.
— Възможно е — отвърна младият мъж, усетил безпокойството на съпругата си. — Може да останем и в Холандия.
— Каутс предполага, че това ще стане в края на есента — намеси се Роби, учуден от неочаквания отговор на брат си.
— Нашите сърдечни благодарности, Роксейн — продължи Джони, тъй като нямаше намерение да се впуска в неудобни разговори. — И целуни от наше име децата.
— А вие трябва незабавно да ми съобщите, когато се роди детето.
— За това отговаря капитан Ървин.
— Ще ти бъда задължена, ако след това предадеш вестта и в Трий Кингс — добави Елизабет. — В замяна това Редмънд обеща да ми пише как върви строежът, евентуално за сватбата си — добави тя, поглеждайки телохранителя си.
— Ще почакаме, докато се върнеш отвърна Редмънд, бузите му бяха порозовели въпреки слънчевия загар. И без това ще имам достатъчно работа, за да държа лорд Ейтън по-далеч от мястото на строежа.
В този момент удари часовникът, което им напомни, че вече няма време за губене. След като се прегърнаха за посведен път, Джони и Елизабет излязоха от дома на графинята през вратата на кухнята и се качиха в каретата, която ги чакаше в малкия заден двор.