Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Не забравяй, че куршумът отива малко вляво — предупреди я той, докато й подаваше инкрустирания със сребро пищов.
— Знам. Пет сантиметра.
Гласът й беше безизразен, ръката й — абсолютно спокойна. Тя вдигна оръжието, подпря го отдолу с лявата си ръка и започна да следи фигурата на баща си, който непрестанно се движеше: атакуваше, оттегляше се и пак атакуваше. Изчакваше момента, в който изстреляният от нея куршум нямаше да застраши живота на Джони или на Роксейн.
Редмънд измъкна бавно ловджийския нож от калъфа, висящ на колана му, и го сложи на дланта си, като че ли искаше да го претегли. Той щеше да послужи в случай, че господарката му не улучеше целта си.
Събирайки последните си сили, преди ръцете и краката да спрат да му се подчиняват, Джони реши да атакува.
Годфри се защитаваше френетично, отбивайки движещия се с учудваща бързина меч срещу него. Двамата мъже бяха наистина равностойни съперници, и двамата родени фехтувачи, които сега вече се биеха отчаяно.
Джони усещаше, че всеки момент ще рухне, дишаше тежко. В този момент камата на Годфри се закачи в една от резките на неговия нож и по-възрастният незабавно се възползва от тази случайност, напрегна сили и изби камата от ръката на Джони, който сега вече наистина беше в много неизгодна позиция.
Концентрирана до краен предел в подвижната мишена, Елизабет отчаяно се молеше да спрат да се движат за миг.
Двамата мъже обаче се дуелираха със зашеметяваща скорост.
Годфри сякаш бе получил нов приток на енергия и принуждаваше противника си непрекъснато да отстъпва. Останал само с меча си, Джони едва смогваше да отбива ударите му. Граф Брусижън напираше като полудял, съзнаващ че смъртта на господаря на Рейвънсби е неизбежна, въпрос единствено на време.
Въпреки очевидната си умора, Джони се защитаваше като звяр, отблъскваше атаките, отстъпваше бавно назад, стъпка по стъпка. Най-накрая обаче разбра, че е попаднал в капан. Гърбът му се беше опрял в масивна мебел, от дясната му страна имаше стена. Единственото, което му оставаше, бе да атакува — отчаяна стъпка, която се предприемаше само когато всяка друга надежда беше загубена. Стъпка рискована, опасна, почти невъзможна.
Той изчака, без да трепне, следващата атака на Годфри, съзнаващ, че колкото по-близо остави рапирата на противника си да се приближи до тялото му, толкова по-силен щеше бъде ответният удар и толкова по-малко ще е разстоянието, което ще трябва да измине собственият меч.
За да се изпълни този замисъл бяха нужни невероятно самообладание и сръчност. Не можеше да помръдне нито сантиметър назад или настрани. Успехът му зависеше от това дали щеше да определи точно момента, в който да отвърне на удара. Всичко зависеше от бързината и решителността му.
— Ти си… мъртъв… Рейвънсби — извика задъхано Годфри, а очите му проблеснаха в предвкусване на победата.
И той атакува.
Джони вдигна рапирата си, за да отбие удара на Годфри, насочен право към сърцето му. За части от секундата изби оръжието му, изви китката си, протегна назад ръка и заби рапирата в гърдите на Годфри. Блестящ удар, използван много рядко, изискващ железни нерви, невероятна скорост и сигурна ръка.
Затаила дъх, в същото време Елизабет натисна спусъка.
Редмънд изви ръка над главата си, замахна и острието на ножа му проблесна във въздуха.
Харолд Годфри умря в мига, в който ловджийският нож прободе дясното му око, въпреки че куршумът от пистолета, отнесъл горната част на черепа му, също щеше да го убие… както и мечът, пробол сърцето му. Той се свлече неестествено бавно, върхът на рапирата му се беше забил в килима. За миг остана неподвижен, след това пръстите му изпуснаха дръжката на меча и той падна в краката на Джони.
Джони стоеше отпуснал ръце до тялото си, гърдите му се повдигаха тежко, бе вперил поглед в лежащото само на няколко сантиметра от лъскавите му ботуши тяло.
— Поздрави от… баща ми — рече задъхано той. След това дългите му тънки пръсти пуснаха инкрустираната със сребро дръжка на меча и окървавеното оръжие падна на пода с глух звук.
Раните на лявото му рамо и на дясната му ръка бяха образували яркочервени, непрекъснато увеличаващи се петна по ризата му, от дантеления му маншет се стичаха капки кръв. Джони вдигна глава и се обърна, търсейки с поглед Елизабет. Когато я съзря, лицето му се озари от усмивка. Олюляващ се от изтощение, задъхан до изнемога, той трябваше да събере сили, преди да прекрачи тялото. След това, внимателно местейки краката си един след друг, без да е сигурен, че тялото ще изпълни заповедите на мозъка му, той запристъпва към вратата… оставяйки кървава диря след себе си.