Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Екипажът на баща ти — прошепна той и дръпна Елизабет зад ъгъла, за да приближат към къщата откъм тъмната й страна. — Сигурно отново прави опити да се види с Роксейн.
Когато обаче влязоха в кухнята, мигновено разбраха, че нещо не е наред. Слугите бяха възбудени, събрали се около вратата, водеща към горния етаж. Всички говореха едновременно, вълнението им увеличаваше бъркотията. Двама лакеи, въоръжени с кухненски ножове, пазеха от двете страни на стълбището. Оставяйки пакетите, които бяха донесли от лекаря, Редмънд и Елизабет се опитаха да успокоят глъчката дотолкова, че да разберат от обясненията им какво всъщност ставаше.
— Стой тук — нареди Редмънд, когато историята излезе наяве. — Качвам се да помогна. Ти не можеш да помогнеш с нищо — добави предупредително, забелязал познатия решителен блясък в очите й. — Само ще пречиш — продължи да я увещава той, въпреки че вече почти бе прекосил кухнята.
Тъй като нямаше намерение спокойно да чака, за да разбере дали съпругът й не е убит, Елизабет се заизкачва по стълбите веднага след като Редмънд се скри от погледа й.
Звукът от ударите по дървото предупреди тримата във всекидневната, че вратата скоро ще бъде разбита, но нито едни от мъжете не можеше да рискува да погледне към нея.
Роксейн, притиснала се към тежките завеси под свода до прозореца, гледащ към улицата, искаше да извика: „Побързайте, побързайте!“ Джони беше изтощен и изглеждаше на края на силите си. Тъй като вече не беше принуден да се защитава, Годфри атакуваше свирепо. Тя се страхуваше да вика за помощ, за да не разсее Джони и само безпомощно наблюдаваше как той губи силите си.
За човек, който само преди няколко дни е бил на смъртно легло, младият мъж показваше необикновена издръжливост. И двамата противници бяха ранени, но Джони бе в много по-неизгодна позиция. Тъй като съвсем наскоро бе загубил голямо количество кръв, сега и най-малкото кръвотечение можеше да го събори.
Въпреки че все още се защитаваше с лекота, отбивайки точно и безгрешно атаките на Годфри, той беше позагубил част от пъргавината си и нямаше вече нужната сила да напада.
Годфри очевидно разчиташе на слабостта на противника си, непрекъснато се приближаваше, после отстъпваше, принуждавайки го по този начин да не спира за миг движението си, за да може по-бързо да го умори и да отслаби зашитата му.
Джони се биеше инстинктивно, координацията между ръцете, очите и мозъка му бе станала автоматична след всичките години, прекарани под ръководството на баща му, след допълнителното усъвършенстване на фехтовката в Париж. Всяко париране на ударите, макар и извършено подсъзнателно, беше плавно и сигурно.
Това, от което се нуждаеше обаче, бяха жизнени сили, за да може да атакува, да настъпва, да убие, а той съвсем не беше сигурен, че ги има.
Годфри атакуваше все по-интензивно, съзнавайки, че вратата няма да издържи още дълго, движеше се бързо, но Джони неизменно отбиваше ударите му, овладя до съвършенство всички трикове и тънкости на ръкопашния бой.
Годфри се биеше с изключително майсторство, възползваше се от всяка предоставила му се възможност, отбраняваше се безпогрешно, изчакваше противника си да грохне, сякаш правеше демонстрация на класическа фехтовка.
Джони, с мокра от пот риза, отстъпваше постепенно, силните му ръце трябваше непрестанно да отбиват неотслабващия натиск на Годфри, всеки един от тренираните му мускули и сухожилия отвръщаха с безпогрешен рефлекс.
Вратата най-после се отвори с трясък и Джони мярна с крайчеца на окото си Елизабет. Това едва не му струва живота, защото за миг той свали гарда си и Годфри незабавно нанесе удар.
Той беше на косъм от смъртта, но вдигна меча си и така успя да предпази гърдите си от фаталния удар.
Започна пак да се отбранява, да отстъпва, събори някакъв стол, за да си осигури пет секунди почивка, докато Годфри изрита настрани препречилата се на пътя му барикада. Чувстваше, че не трябва да отлага повече решителната атака, иначе скоро щеше да се сгромоляса от изтощение.
Вдигнал пистолета си, Редмънд се опитваше да се прицели в непрестанно движещата се фигура на Годфри, но това беше много трудна задача, тъй като Джони бе много близо до мишената му. Осветлението беше слабо, а присъствието на Роксейн — допълнителен проблем, тъй като дуелиращите се бяха приближили до южната стена.
Уплашена и ужасена, но в същото време изпълнена с решителност, Елизабет каза:
— Остави на мен, Редмънд.
Той се поколеба за миг, докато тя чакаше с протегната ръка към пистолета. Мишената бе изключително трудна и той не беше сигурен, че тя ще се справи. Докато не видя изпълнения и с ненавист смразяваш поглед.