Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Тази майка на почти пълнолетен син — викна Монтроуз, като го последва към млечношоколадовия автомобил, — няма намерение да спори с един маниак, който твърди, че може да подкара кола без ключове, когато е хукнала да спасява живота си, подгонена от огромно ято кръвожадни птици! Господи!
Едновременно отвориха вратите и скочиха в колата.
— Обичам богатите! — възкликна Прайс, щом се настани зад волана. — Те винаги оставят ключовете в скъпите си автомобили. Кой ще ти забележи липсата на някой и друг ролс-ройс? Нас вече ни няма тук. — Мощният мотор изрева, Кам включи на скорост, гумите изсвириха и ето че се понесоха по моравата към пътя, който минаваше край езерото.
— Къде отиваме? — попита Лезли. — За момента хотелът май не е подходящ за нас.
— Имаш право. Отиваме при Тогаци, стига да успея да налучкам посоката.
— Тук има и телефон — Монтроуз посочи плафона под таблото.
— Ще го използвам само в случай че се загубим. Не се знае дали е безопасно.
След няколко погрешни завоя по тесните улици на Беладжио, Прайс откри стръмнината, отвеждаща към планинския път, успореден на този в низината. На два пъти подминаха скрития вход към закътаната в гората къща на Силвио Тогаци. Най-сетне, след обичайната препирня с човека от охраната на входа, изтощените, несъвзели се от шока бегълци се настаниха на защитената веранда, която гледаше към езерото. Донесоха им силни питиета, които те приеха с благодарност.
— Беше ужасно! — рече Монтроуз и потръпна. — Още чувам крясъците на онези птици!
— Мнозина смятаха, че маниакалната привързаност на Карло Паравачини към тия създания някой ден ще стане причина за смъртта му — рече старецът. — Ето че този ден настъпи.
— Какво? — прекъсна го Прайс.
— Значи не сте чули новината? — попита Тогаци. — Не си ли пуснахте радиото в онази хубава кола?
— О, не, нищо не исках да пипам вътре, само най-необходимото.
— Днес научиха всички в Беладжио, утре ще знае цяла Италия.
— Какво ще научи? — недоумяваше Лезли.
— Ще се изразя възможно най-деликатно — продължи дон Силвио. — Вратата към птичарника на Карло била оставена отворена и скоро на гостите направило впечатление, че много и различни птици излитали към небето. Отначало това им се сторило забавно, но ето че късове човешка плът започнали да падат по моравата и яхтата. Настанала страхотна паника, слугите се втурнали в къщата. От онова, на което се натъкнали, на мнозина им призляло, едни припаднали, други надали ужасяващи писъци.
— Телата — тихо отбеляза Камерън.
— Само останките от тях — кимна Тогаци. — Остатъците от облеклото послужили да бъдат идентифицирани. Също както и след нападение на чайки над птиците от брега, и тези първо изболи очите на жертвите.
— Имам чувството, че ще повърна — промърмори Монтроуз, като извърна глава.
— Какво ще правим сега? — попита Прайс.
— Ще останете тук, естествено.
— Дрехите ни, а и немалко пари останаха в хотела.
— Ще се погрижа да ви ги донесат, портиерът работи за мен.
— Сериозно?
— Впрочем и амбициозният помощник-готвач, един крайно антипатичен, но в много отношения безценен човек.
— В смисъл?
— Да речем, че трябва да се добави нещо във виното, ако искам да проведа обстоен разпит… или пък отрова за един от слугите на Паравичини, за когото човешкият живот не значеше нищо. Не забравяйте, аз съм роден Скоци.
— Вие наистина сте забележителен…
— Бях като брат на най-добрия. Наричат го Беоулф Агът, а аз много научих от него.
— И други така разправят — рече Камерън. — Но да се върнем на първия ми въпрос. Какво ще правим?
— Ние със Скофийлд имаме кодирана линия, а и очаквам скоро да се обади, освен ако не е препил. И така да е, прекрасната Антония ще го накара да изтрезнее.
— Ако е пиян? — викна Прайс. — Какво говорите, по дяволите?
— Трезвен или пиян, Беоулф Агът е много по-проницателен от всеки друг в разузнаването, който двайсет години не е слагал и глътка в устата си.
— Не вярвам!
Телефонът иззвъня. Тогаци вдигна слушалката на апарата, поставен на плетената масичка.
— Ей, разбойнико! — викна той. — Тъкмо за теб си говорехме.
— Какво е надробил онзи младок? — долетя гласът от Ню Йорк.
— Прощавай, Брандън, ще включа микрофона, та да те чуваме всички.
— И ти ли си там, Прайс? — сякаш още по-силно се разкрещя Скофийлд.
— Тук съм, Брей. Какво ново знаеш?
— Департаментът, държавният департамент, ако не си го забравил, е наострил скапаните си уши да разбере какво вършим.
— Спомням си. Е, и?
— Техният човек в Рим се обадил във Вашингтон, оттам пък се обадили на Шийлдс да го попитат дали не вършим нещо потайно в Северна Италия. Естествено, Жмичката отрекъл да имаме нещо общо. Това истина ли е?