Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Краката й бяха разтворени и завързани със сатенени панделки. Също и
ръцете. Полупрозрачна тъкан покриваше тялото й.
Принципите на ритуала бяха очевидни. Тя беше жертвеният съд, анонимна представителка на останалите. Той беше носителят на виното.
Този, който щеше да изпълни съда. И въпреки че за него беше
непростимо, за част от секундата единственото му желание бе да я има.
Моя, помисли си. Това беше безспорно по закон и обичай. Тя му
принадлежеше така, както му принадлежаха кинжалите. Беше негова като
косата, растяща на главата му. И той искаше да проникне в нея. Да стигне
докрай.
Но това нямаше да се случи. Чувството му за благоприличие
заглушаваше инстинктите му. Смазваше ги.
Тя беше напълно ужасена. Плачеше тихо и явно се опитваше да
прикрие звука, хапейки устната си. Трепереше, сякаш крайниците й бяха
метрономи на страха.
— Успокой се — каза той меко.
Тя се разтрепери още по-силно.
Изведнъж гневът се надигна в него. Начинът, по който горката жена
му се предоставяше за употреба, бе потресаващ. Като някакво животно. И
въпреки че той беше използван по същия начин, поне се бе озовал тук по
своя воля. Силно се съмняваше, че това важи за нея, като се имаше
предвид, че и двата пъти беше завързана.
Фюри се протегна и дръпна завесата.
Мили Боже. Тя не заглушаваше риданията си, хапейки устната си.
Устата й беше запушена, а главата й беше прикрепена към леглото с
панделка, вързана през челото. Сълзи се стичаха по подпухналото й, зачервено лице. Тя крещеше, въпреки че не можеше да издаде и звук, а
очите й бяха изхвръкнали от ужас.
Той махна това, което запушваше устата й.
— Успокой се.
Тя дишаше тежко, очевидно неспособна да заговори, и придържайки
се към теорията, че делата са по-красноречиви от думите, той се зае да
развърже панделката на челото й и да я разплете от дългата й руса коса.
Когато освободи ръцете й, тя прикри гърдите и слабините си, а той
взе завесата, която беше откачил по-рано, и я покри, преди да е развързал
краката й. После отстъпи от нея, отиде в другия край на храма и се
облегна на стената. Реши, че така тя ще се чувства по-сигурна.
Когато сведе поглед, виждаше само нея. Избраницата имаше бледа
кожа и руса коса. Очите й бяха зелени като нефрити. Чертите й бяха фини
и му създаваха асоциация с порцеланови кукли. Уханието й напомняше
жасмин. Беше прекалено нежна, за да бъде измъчвана така. Прекалено
почтена, за да понесе да бъде с непознат.
Боже. Каква бъркотия.
Фюри остана смълчан, с надеждата тя да свикне с присъствието му, докато той решеше какво да предприеме по-нататък. Сексът категорично
не беше на дневен ред.
Джейн не бе запалена почитателка на «Звукът на музиката», но се
почувства като Джули Андрюз, докато лежеше в леглото и наблюдаваше
как Ви си търси дрехите. Когато си влюбен, наистина ти се иска да
разпериш ръце и да се въртиш, окъпан от слънчева светлина, с широка
щастлива усмивка на лицето. Освен това и тя като актрисата имаше къса
руса коса. Но нямаше да стигне чак дотам, че да сложи кожени бричове.
Имаше само един малък проблем.
— Обещай ми, че няма да го нараниш — обърна се тя към Ви, докато
той обуваше кожените си панталони. — Обещай, че шефът ми няма да
свърши с два счупени крака.
— Няма да му се случи нищо — Ви облече черната си риза и тя се
изопна върху мускулестите му гърди. — Само ще се уверя, че съзнанието
му е чисто от спомени и снимката на сърцето ми е унищожена.
— Ще ми кажеш ли как е минало?
Той я погледна изпод вежди и пусна лека дяволита усмивка.
— Нямаш ми доверие що се отнася до твоя Ромео, а?
— Никакво, доколкото те познавам.
— Умна жена — Ви седна на ръба на леглото, а диамантените му очи
още блестяха от секса. — Този хирург трябва много да внимава по
отношение на теб.
Хвана голата му ръка, защото знаеше, че той мрази тя да се
доближава до другата.
— Мани е наясно за отношението ми към него.
— Така ли?
— Обясних му. Веднага след края на уикенда. Въпреки че не можех да
си спомня за теб, ми се струваше нередно.
Ви се наведе и я целуна.
— Ще се върна, щом приключа с него. Така ще можеш да ме
погледнеш в очите и да разбереш дали казвам истината. Чуй ме, искам да
се погрижа за това място. Ще изпратя Фриц с някои материали, за да мога
да монтирам алармена инсталация. Имаш ли резервно дистанционно
управление за гаражната врата?
— Да, в кухнята. В чекмеджето под телефона.