Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Не държа. Всъщност не вярвам в Бог.
— А трябва.
Тя впи нокти в бедрата му.
— Сега не е моментът за теологични дискусии.
— Трябва да вярваш, Джейн.
— На света не му е нужен още един религиозен фанатик.
Отметна косата й назад. Докато членът му още потрепваше в нея, той
каза:
— Не е нужно да си религиозна, за да вярваш.
— Можеш да си живееш щастливо и като атеист, повярвай ми — тя
вмъкна ръце под ризата му и ги прекара по масивния му гръб. — Мислиш, че сестра ми е в рая и яде любимите си кексчета върху някой облак? Не е
така. Тялото й беше погребано преди много години и от нея не е останало
много. Виждала съм смъртта. Знам какво се случва, когато си отидем от
този свят, и няма бог, който да ни спаси, Вишъс. Не знам коя е Скрайб
Върджин, но със сигурност не е бог.
На устните му се прокрадна лека усмивка.
— Ще ми достави удоволствие да ти докажа, че грешиш.
— И как ще го направиш? Ще ме представиш на създателя ни ли?
— Ще те обичам така страстно и толкова дълго, че ще те убедя, че
неземна сила е тази, която ни е събрала.
Тя докосна лицето си в опит да си представи бъдещето и изруга.
— Аз ще остарея.
— Също и аз.
— Не така бързо. О, Боже, Ви, Аз ще…
Той я целуна.
— Не мисли за това. Между другото… има начин да забавим процеса.
Но не съм сигурен, че ще ти допадне.
— Нека помисля… Да, със сигурност ще ми допадне.
— Не знаеш какъв е.
— Не ме интересува. Ако това ще удължи живота ни заедно, съгласна
съм и мърша да ям.
Той помръдна в нея и се отдръпна.
— Срещу законите на моята раса е.
— Нещо извратено ли е?
— За твоя вид? Да.
Джейн се досети, преди да е повдигнал китка към устата си. Когато
той спря, тя му нареди:
— Направи го.
Той проби кожата си със зъби, после притисна двете дупчици към
устните й и…
Мили Боже.
Имаше вкус на порто и я замая, сякаш беше изпила десет бутилки.
Главата й се завъртя още с първото преглъщане. Но тя не спря. Продължи
да пие, защото неговата кръв щеше да им позволи да бъдат заедно.
Смътно долавяше как той продължи тласъците си вътре в нея и ръмжеше
сподавено като див звяр.
Сега Ви беше в нея по всички възможни начини. В съзнанието й с
думите си. В тялото й с члена си. В устата й с кръвта си и в ноздрите й с
аромата си. Тя беше напълно завладяна.
И той се оказа прав. Беше божествено.
43.
Притиснала към гърдите си бялата завеса, Кормия се взираше смаяно
в Примейла. Който и да беше той, със сигурност не беше Вишъс, син на
Блъдлетър.
Но определено беше воин. Облегнатото му на мраморната стена тяло
беше огромно, като на истински гигант, с рамене, широки колкото
леглото, на което лежеше тя. Размерите му я ужасяваха… докато не
погледна ръцете му. Имаше хубави ръце. С дълги пръсти и широки длани.
Силни, но и фини в същото време.
Тези изискани ръце я бяха освободили. И не й бяха сторили нищо
лошо.
Но тя продължаваше да очаква той да й се разкрещи. После зачака той
да каже нещо. Накрая просто чакаше да я погледне.
Има хубава коса, помисли си тя в тишината. Дълга до раменете и
многоцветна, тя се стелеше в оттенъци на русо, червено и кестеняво.
Какви ли бяха на цвят очите му?
Безмълвието продължаваше.
Не беше сигурна колко бързо тече времето. Дори тук, от Другата
страна, времето минаваше. Но откога бяха в тази ситуация? Искаше й се
да може да каже нещо. Може би той очакваше точно това.
— Вие не сте този, който… — гласът й пресекна, когато той вдигна
поглед.
Очите му бяха жълти, сияйни, имаха топъл цвят, който й напомняше
любимия й камък — цитрин. Наистина усещаше топлина върху тялото си, когато той я гледаше.
— Не съм този, когото си очаквала ли? — гласът му беше спокоен и
тих. — Не са ли ти казали?
Тя поклати рязко глава без да продума, но не защото беше уплашена.
— Обстоятелствата се промениха и аз заех мястото на моя брат — той
постави ръка на масивните си гърди. — Казвам се Фюри.
— Фюри. Име на воин.
— Да.
— Изглеждате като такъв.
Той протегна ръце към нея.
— Няма да те нараня. Никога няма да го направя.
Тя наклони глава на една страна. Не би го сторил. Беше напълно
непознат и три пъти по-едър от нея, но въпреки това тя знаеше без
съмнение, че не би й причинил болка.
Щеше да легне с нея. Такава беше целта на времето им заедно. Беше
почувствала жаждата му, когато влезе. Но вече не беше възбуден.
Тя докосна лицето си. Може би, като беше видял как изглежда, беше
изгубил желание. Дали беше непривлекателна за него?