Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Веднага щом премина преобразяването, тръгна да търси близнака си.
Никой не го изпрати. Нямаше сбогуване. Изчезването на Зейдист беше
изразходвало способността на членовете на домакинството да чувстват
липсата на някого. Нищо не беше останало за Фюри.
Което всъщност беше добре. Улесни го много.
Около десет години по-късно научи от далечен братовчед, че майка
му е умряла в съня си. Веднага се прибра у дома, но погребението беше
минало без него. Баща му загина в битка около осем години след това.
Този път Фюри успя да се прибере за погребението и прекара последната
си нощ в семейния дом. После къщата беше продадена, догените
освободени и сякаш родителите му никога не бяха съществували.
Липсата на корени не беше нещо ново за него. Чувстваше се така от
мига, когато беше получил някакво самосъзнание като дете. Винаги се
беше скитал и Другата страна не можеше да му предложи стабилност. Не
можеше да създаде дом без близнака си. Или без братята си. Или без…
Спря се. Отказваше да мисли повече за Бела.
Изправи се и почувства протезата под тежестта на тялото си.
Поразсъждава над иронията на номад като него да му липсва крайник.
Загаси цигарата, пъхна няколко други в джоба си и почти беше
излязъл, когато спря и се обърна. С четири големи крачки се озова в
дрешника си. Изщрака ключалка и се отвори метална врата. Протегна ръце
и извади черен кинжал.
Положи длан върху оръжието. Почувства идеалния баланс и
прецизността на дръжката, подходяща само за неговата ръка. Вишъс го
беше изработил за него. Преди колко време? Седемдесет и пет години. Да, това лято щяха да се навършат седемдесет и пет години от
присъединяването му към Братството.
Разгледа острието на светло. Седемдесет и пет години в преследване
на лесъри, а по него нямаше нито драскотина. Извади друг кинжал, който
беше използвал. Същата изработка. Ви наистина беше виртуоз.
Огледа всички оръжия, чувствайки тежестта им в ръцете си, и си
представи Вишъс, застанал на прага на спалнята му по-рано, дошъл да
съобщи, че Скрайб Върджин ще позволи размяната. В очите на брат му, който винаги имаше ледено изражение, се виждаше живот. Живот и
надежда, а също и цел, към която да се стреми.
Фюри пъхна един от кинжалите в сатенения колан, опасващ кръста
му, и върна останалите в сейфа. После се запъти към вратата с изправен
гръб. Любовта си струваше жертвите, помисли, докато напускаше стаята
си. Дори да не е твоята любов.
В този момент Ви се материализира в далечния край на улицата пред
жилището на Джейн. Вътре не светеше и той се изкушаваше да влезе, но
остана скрит в сенките.
В главата му цареше истински хаос. Чувстваше се виновен заради
Фюри. Страхуваше се от отговора на Джейн. Тревожеше се какво ще е
бъдещето му с човешко същество. Беше загрижен дори за горката
Избраница, която нямаше друг избор, освен да изпълнява задълженията
си, докато е жива.
Погледна часовника си. Осем часът. Предположи, че Джейн скоро ще
се прибере.
Вратата на гаража, съседен на този на Джейн, се раздвижи и се
отвори със стържещ звук. Отвътре се появи адски безличен миниван.
Спирачките му изскърцаха леко, когато ги натисна. После шофьорът
включи на скорост и потегли.
Ви се намръщи. Инстинктите му се изостриха без определена
причина. Подуши въздуха, но беше от подветрената страна на превозното
средство и не усети нищо.
Страхотно. На всичко отгоре го гонеше и параноя, която в
комбинация с тревожността му и нарцистичното поведение напоследък
означаваше, че тази вечер бяха налице всички признаци на умствено
разстройство.
Отново погледна часовника от нямане какво да прави. Две минути по-
късно. Страхотно.
Почувства облекчение, когато мобилният му телефон звънна, защото
щеше да убие малко време.
— Радвам се, че си ти, ченге.
Гласът на Бъч беше някак несвойствен.
— Пред дома й ли си?
— Да, но тя не е тук. Ти какво правиш?
— Нещо става с компютрите ти.
— Какво точно?
— Проследяващият софтуер, който инсталира на компютъра в
болницата, се е задействал. Някой е влязъл във файла с медицинското
досие на Майкъл Клосник.
— Няма нищо страшно.
— Направил го е шефът на хирургията. Манело.
Мразеше звученето на това име.
— И?
— Претърси собствения си компютър за снимки на сърцето ти. Без
съмнение издирваше файла, който Фюри унищожи, докато ние те
извеждахме.
— Интересно — Ви се почуди какво ли е привлякло вниманието му.