Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Може би изпринтирано копие с дата и час? Дори да нямаше означение на
пациента, този Манело беше достатъчно умен да проследи пътя му до
операционната и да разбере кой е лежал на масата на Джейн. До известна
степен това не беше голям проблем, защото в медицинското досие се
казваше, че Майкъл Клосник е изписан на сутринта след операцията, но
все пак… — Мисля, че трябва да посетим добрия чичо доктор.
— Предполагам, ще е по-добре друг да се заеме. Защо не оставиш на
мен?
— Защото ти не можеш да триеш спомени.
Последва пауза.
— Майната ти, но си прав.
— В момента на линия ли е?
— Да, в офиса си е.
Тези неща не бяха лесни на публични места дори и след работно
време, но само Бог знаеше до какво още може да се добере лекарят.
По дяволите, помисли Ви. Ето какво можеше да предложи на Джейн
— тайни, лъжи, опасности. Той беше един себичен мръсник и по-лошо —съсипваше живота на Фюри, за да има шанса да съсипе и нейния.
По улицата зави кола и когато попадна под светлината, той видя, че е
нейното ауди.
— Мамка му — каза.
— Тя ли се прибира?
— Аз ще се погрижа за Манело. По-късно.
Затвори телефона, без да е сигурен, че може да й причини всичко
това. Ако си тръгнеше сега, би имал достатъчно време да стигне до
Другата страна преди Фюри и да положи клетва като Примейл.
По дяволите.
41.
Джейн влезе на заден ход в гаража, паркира аудито си и остана да
седи вътре, без да изгаси двигателя. На седалката до нея лежаха
резултатите от прегледа със скенера, които беше направила тайно с
Манело. Всичко беше чисто. Нямаше следи от тумор или аневризъм. Нито
пък нещо друго.
Трябваше да се чувства облекчена, но липсата на обяснение я
тревожеше, защото мисловният й процес си оставаше бавен и тромав.
Сякаш нервните й пътища се сблъскваха с някакво препятствие в главата
й. Гърдите също продължаваха да я болят.
Мъж пристъпи към светлината на фаровете й… Огромен мъж с тъмна
коса и козя брадичка, облечен в кожени дрехи. Всичко около него беше
размазано, все едно бе излязъл от мъгла.
Джейн мигом избухна в сълзи.
Този мъж… това видение беше нейната сянка, нещото в съзнанието й, някой, за чието съществуване знаеше, но не можеше да разпознае, някой, за когото скърбеше, без да знае причината. Сега всичко се подреждаше.
В следващия миг в слепоочията я прониза болка, ужасна смазваща
тежест.
Но вместо да изпълни цялото й тяло, тя изчезна, отлетя, без да остави
дори следа. Различни образи започнаха да изникват в съзнанието й. Как
оперира този мъж, после как я отвличат и затварят в една стая с него… Те
двамата заедно… Тя… се беше влюбила… и после беше изоставена.
Ви.
Безброй спомени се защураха из съзнанието й, а тя се мъчеше да
намери опорна точка в една хлъзгава реалност. Не беше възможно това да
се случва. Едва ли той се връщаше при нея.
Вероятно сънуваше.
— Джейн — заговори призракът на нейния любим. О, Боже… Гласът
му беше същият — дълбок и прекрасен и галеше слуха й като коприна. —Джейн…
Спирането на двигателя отне няколко мига, изгаси фаровете и излезе
от аудито.
Усети хладния въздух върху лицето си, а сърцето й подскочи.
— Истински ли си?
— Да.
— Откъде да съм сигурна? — гласът й стана дрезгав и тя докосна
слепоочията си. — Вече нищо не знам. Не мога… да разсъждавам
правилно.
— Джейн… — той въздъхна. — Съжалявам.
— Нещо в главата ми не е наред.
— Вината е моя. Всичко е по моя вина.
Напрежението и тъгата, изписани по гордото му лице, проникнаха
през объркването й и й предложиха някаква опора.
Тя пое дълбоко въздух и се замисли за Ръсел Кроу на финала на
«Красив ум». Стегна се и се приближи до това, което, изглежда, беше Ви.
Опря два пръста в рамото му.
Беше твърд като скала. И миришеше по същия начин… На подправки.
И очите му — тези прекрасни, подобни на диаманти очи — блестяха както
винаги.
— Мислех, че си тръгна завинаги — прошепна. — Защо…
В този момент единствената й надежда беше да разбере какво се
случва и защо той се е върнал.
— Няма да се женя.
Дъхът й спря.
— Няма ли?
Той поклати глава.
— Не можах да го направя. Не мога да бъда с никоя друга, освен с
теб. Не знам дали ти искаш да си с мен.
Преди през главата й да беше минала каквато и да е съзнателна
мисъл, тя скочи и се вкопчи в него, без да я е грижа за разликата във
видовете и обстоятелствата. Имаше нужда от него. Останалото бяха
подробности, за които щяха да се погрижат по-късно.