Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
рецепцията, където светна лампа.
Беше време да се заеме с доктор Манело.
Не го убивай, нареди си Ви, докато вървеше към полуотворената
врата. Би било ужасно, ако трябваше да се обади на Джейн и да й обясни, че шефът й сега наторяваше цветята.
Ви спря и огледа огромния офис срещу себе си. Мъжът седеше зад
бюро, достойно за президент, и преглеждаше някакви документи, въпреки
че беше два през нощта.
Намръщи се и вдигна поглед.
— Кой е там?
Не го убивай. Това би изкарало Джейн от релсите.
Но на Ви така му се искаше. Не можеше да спре да си представя как
онзи беше коленичил и посягаше към лицето на Джейн. Този образ никак
не подобри настроението му. Когато някой се домогваше до жените им, обвързаните вампири обичаха да довеждат нещата до край. По начин, който включваше капак на ковчег.
Вишъс бутна вратата, проникна в съзнанието на лекаря и замрази
възприятията му, сякаш бяха парче месо.
«Имаш снимки на сърцето ми, докторе. Искам си ги обратно. Къде
са?», прати той послание в съзнанието на онзи.
Човекът примигна.
— Тук… на бюрото ми. Кой… си ти?
Въпросът го изненада. Обикновено хората не можеха да мислят, когато се намираха в това състояние. Ви се доближи и огледа морето от
хартия.
— Къде на бюрото?
Погледът на мъжа се насочи към левия ъгъл.
— В папката. Там. Кой… си ти?
Любимият на Джейн, искаше да каже Ви. Щеше му се да го татуира
на челото на Манело, та той никога да не забравя, че тя е заета.
Ви намери папката и я отвори.
— Къде са компютърните файлове?
— Изчезнаха. Кой…
— Няма значение кой съм — много беше упорит, но едва ли се става
шеф на хирургията, ако си лежерен безделник. — Кой още знае за
снимките?
— Джейн.
Звукът от името на Джейн, излизащо от устата на мръсника, не
зарадва Ви, но той го отмина.
— Кой още?
— Доколкото знам, никой. Опитах… да ги изпратя в «Кълъмбия», но
не стана. Кой си ти?
— Дядо Коледа — Ви претърси съзнанието на хирурга за всеки
случай. Не откри нищо. — Време е да си вървя.
Но имаше едно нещо, което трябваше да знае.
— Кажи ми, докторе, ако една жена е омъжена, би ли се пробвал с
нея?
Шефът на Джейн се намръщи и поклати глава.
— Не.
— Я виж ти. Верен отговор.
Докато Ви вървеше към вратата, му се прииска да заложи минно поле
в мозъка на тоя тип. Да обработи всички нервни пътища, така че, ако
помисли за Джейн с похот, да започне да му се повдига или пък може би
да избухне в сълзи като истински ревльо. Програмирането на съзнанието
бе истински дар божи. Но Ви не беше симпат и това би отнело доста
време, а и такива неща обикновено водеха до лудост, особено при силно
съзнание като това на Манело.
Хвърли един последен поглед към съперника си. Хирургът се взираше
в него объркано, но без страх. Изражението на тъмнокафявите му очи бе
агресивно и интелигентно. Беше му трудно да го признае, но ако не беше
той, този мъж би бил добра партия за Джейн.
Мръсник.
Вишъс се канеше да се обърне с гръб, когато му се яви така кристално
ясно видение, както преди да изгуби способностите си.
Всъщност не беше видение. Беше дума. Която нямаше никакъв
смисъл.
Брат.
Странно.
Ви почисти старателно съзнанието на лекаря и се дематериализира.
Мани Манело опря лакти в бюрото си, потърка слепоочията си и
изпъшка. Болката в главата му беше пулсираща и отекваше в черепа му. А
другата гадост бе, че всичко в мозъка му се въртеше лудешки. Случайни
мисли препускаха из съзнанието му. Истинска салата от маловажни задачи
като например, че трябва да закара колата си на сервиз, да приключи
разглеждането на молбите, свършила му беше бирата «Сам Адамс», баскетболният мач беше преместен от понеделник в сряда.
Странно, но имаше усещането, че целият този рояк от не особено
важни мисли криеше нещо.
Без конкретна причина се замисли за розовата ръчно плетена
покривка върху розовия диван в розовата дневна на майка си. Проклетото
нещо никога не беше служило, за да стопли някого, но да те пази Господ, ако се опиташ да го махнеш. Единствената му цел беше да прикрива
петното от спагети, останало там, когато баща му беше разсипал чинията
си. Почистващият препарат не беше всесилен все пак, а и бе променил
цвета на тапицерията.
Точно като това одеяло, мислите му прикриваха нещо в съзнанието
му, въпреки че нямаше представа какво.
Разтърка очите си и погледна часовника. Минаваше два през нощта.
Време беше да си върви.
Докато се приготвяше, не го напускаше чувството, че бе вършил нещо