Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Добре. Ще го взема — той прокара пръст по шията й и обходи най-
новите следи от ухапване, останали там. — Всяка вечер, когато се
прибереш, аз ще съм тук. Всяка сутрин, преди да стане време да се върна
в имението, ще бъда тук. Всяка нощ, когато съм свободен, ще бъда тук.
Ще открадваме всяка възможна минута на всяко възможно място, а през
останалото време ще се свързваме по телефона.
Както става във всяка нормална връзка, помисли си тя и идеята, че
нещата имат и прозаична страна, я зарадва. Това ги изваждаше от
паранормалната супер схема и ги поставяше на повърхността на
действителността. Те бяха две същества, готови да се трудят върху
връзката си. А именно това искаме от този, в когото сме влюбени.
— Как е цялото ти име? — измърка тя. — Току-що осъзнах, че те
познавам само като Ви.
— Вишъс.
Джейн стисна ръката му.
— Моля?
— Вишъс. Да, знам, че е странно за теб.
— Почакай. Кажи го по букви.
— В-и-ш-ъ-с.
— Мили Боже!
— Какво?
Тя се прокашля.
— Много, много отдавна, като че преди цял човешки живот, бях в
детската си стая със сестра ми. Между нас имаше дъска Уиджа и
задавахме въпроси — тя вдигна очи към него. — Ти беше моят отговор.
— На кой въпрос?
— За кого ще се омъжа.
Ви се усмихна бавно, по начина, по който се усмихваш, когато си
напълно удовлетворен.
— Искаш ли да се омъжиш за мен?
Тя се засмя.
— Да бе. Ще нахлузя бяла рокля и ще хукна към олтара…
Той изгуби закачливото си изражение.
— Говоря сериозно.
— Боже…
— Предполагам, че това не означава «да».
Джейн седна в леглото.
— Никога… не съм предполагала, че ще се омъжа.
Той примигна.
— Не точно на такъв отговор се надявах.
— Не, имам предвид, че съм изненадана колко лесно изглежда.
— Лесно?
— Да, това, да ти бъда жена.
Той понечи да се усмихне, но после спря.
— Можем да направим церемонията по моите традиции, но няма да е
официално.
— Защото не съм една от вас ли?
— Защото Скрайб Върджин ме мрази от дъното на душата си, така че
тя няма да присъства. Но можем да направим всичко останало — той се
усмихна широко. — Особено издълбаването.
— Издълбаване ли?
— На името ти върху гърба ми. Нямам търпение.
Джейн подсвирна тихичко.
— Аз ли трябва да го направя?
Той се изсмя.
— Не!
— Хайде. Хирург съм. Бива ме с ножовете.
— Братята ще го направят. Всъщност и ти би могла да изпишеш една
буква. Това ме възбужда — той я целуна. — Определено си мой тип
момиче.
— А по мен ще дълбаят ли?
— Разбира се, че не. Прави се с мъжете, та всеки да знае на кого
принадлежим.
— Принадлежите?
— Да. Ще бъда на твоите заповеди. Ще ти се подчинявам. Можеш да
правиш с мен каквото пожелаеш. Мислиш ли, че ще го понесеш?
— Вече съм го правила, не помниш ли?
Ви притвори очи и простена:
— Да, помня всяка минута. Кога пак ще отидем в пентхауса ми?
— Кажи кога и съм там — за следващия път може би щеше да облече
нещо от кожа. — Ще получа ли пръстен?
— Ако искаш, ще ти купя диамант с размерите на главата ти.
— Да, все едно си падам по такава показност. Но как другите ще
знаят, че съм омъжена?
Той се наведе към нея и помилва шията й.
— Усещаш ли миризмата ми?
— Да, обожавам я.
Той потърка устни в челюстта й.
— Ароматът ми е по цялото ти тяло. И вътре в теб. Така всички ще
знаят кой е твоят мъж. Това е и предупреждение.
— Предупреждение ли? — тя почувства тялото си отмаляло.
— Към другите мъже. Казва им кой ще ги подгони с кинжала си, ако
те докоснат.
Това не би трябвало да й подейства еротично, но така се получи.
— Гледаш на тези неща много сериозно, нали?
— Обвързаните вампири са опасни — измърка в ухото й той. —Убиваме, за да защитим жените си. Така стоят нещата — дръпна завивката
от нея, откопча панталона си и разтвори краката й с ръце. — Също така
маркираме собствеността си. И тъй като няма да те виждам дванайсет
часа, по-добре да оставя още малко от себе си върху теб.
Той намести бедрата си между нейните и Джейн изстена. Беше
прониквал в нея толкова много пъти, но размерът му още я изненадваше.
Дръпна косата й и отметна главата й назад. Езикът му се озова между
устните й и той се задвижи над нея.
Изведнъж спря.
— Ще се свържем тази вечер. Рот ще извърши церемонията. Бъч и
Мариса ще са ни свидетели. Искаш ли да го направим и в църква?
Тя нямаше как да не се засмее. И двамата си умираха да командват. За
щастие нямаше намерение да спори с него по този въпрос.