Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Разбира се, че искам — промълви тя в ухото му. — Обичам те.
От устата му се отрони неясно изръмжаване и ръцете му я притиснаха
силно. Неспособна да диша от здравата му прегръдка, тя си помисли: Да, той е. И този път не би ме оставил да си тръгна.
Благодаря. На Бога.
Докато държеше Джейн над земята, Вишъс беше изпълнен с щастие.
Беше завършен, хилядократно повече от завършеността на създание с
всички пръсти на ръцете и краката си. Триумфиращ я понесе към
апартамента й, като се спря единствено за да затвори гаражната врата.
— Мислех, че полудявам — каза тя, когато той я сложи да седне на
кухненския плот. — Наистина го мислех.
Нали беше обвързан мъж, умираше да е вътре в нея, но потисна
първичните си потребности. Трябваше да остави малко време да си
поговорят, за Бога.
Наистина.
По дяволите. Желаеше я.
— Съжалявам, Джейн. Съжалявам, че трябваше да изтрия всичко.
Наистина. Представям си колко объркващо е било за теб. Също и
плашещо.
Ръцете й се плъзнаха към лицето му, сякаш още не можеше да приеме, че Ви е реален.
— Как се измъкна от браковете?
— Един от братята отиде на мое място — Ви затвори очи, докато
пръстите й обхождаха страните му, носа, брадичката, слепоочията.
— Наистина ли?
— Фюри, този, за когото ти се погрижи, го направи. Не знам как ще
му се отплатя — внезапно обвързаният мъж у него удари в земята предния
дял на мозъка му и прегази всички добри маниери и здрав разум. —Джейн, искам да живееш с мен. Искам те до себе си.
Разцъфналата й усмивка се усети в гласа й.
— Вероятно ще те влудя.
— Не е възможно — устните му се разтвориха леко, когато връхчетата
на пръстите й пробягаха по долната.
— Може да опитаме.
Той я погледна.
— Сложното е там, че ако останеш с мен, трябва да се откажеш от
този свят. Трябва да се откажеш от работата си. Ще трябва… Сделката е
един вид: «Всичко или нищо».
Тя се намръщи.
— Не съм сигурна…
— Знам. Не мога да го искам от теб. Не искам да спираш да живееш
— и това беше чистата истина. Въпреки чувствата му. — Ще го решим
малко по малко. Аз ще идвам при теб или бихме могли да купим друг
апартамент. На усамотено място, където да прекарваме заедно. Ще се
справим някак — той огледа кухнята. — Ще трябва да вкараме малко
жици тук. Мястото трябва да е по-сигурно. Охранявано.
— Добре — с движение на раменете тя се измъкна от палтото си. —Направи каквото е нужно.
Очите му се плъзнаха по нея. Всичко, което можеше да види, бе
тялото й — разсъблечено.
— Ви — заговори тя тихо. — Какво гледаш?
— Моята жена.
Тя се засмя меко.
— Имаш нещо наум ли?
— Може би.
— Чудя се какво ли — от нея се разнесе аромат на възбуда и това
усили желанието му да я има пред себе си гола и разтворена.
Взе ръката й и я постави между краката си.
— Познай.
— О… Да… Отново това.
— Винаги.
Той оголи зъбите си, захапа горния край на лекарската й престилка и
разкъса тъканта. Сутиенът й беше памучен и бял. И слава Богу, с предно
закопчаване. Той го откопча, впи устни в едно от зърната й и я свали от
плота.
Придвижването им до спалнята беше доста интересно изживяване с
многобройни спирания, в края на което тя лежеше гола на леглото. Отне
му секунди да се отърве от кожените панталони и ризата си и когато се
озова върху нея, устата му беше отворена, а кучешките зъби — удължени.
Тя му се усмихна.
— Жаден ли си?
— Да.
Тя отметна глава грациозно и откри шията си за него. Той проникна в
тялото й на две места — между краката й и в шията й. Тя заби късите си
нокти в гърба му и го обгърна с бедрата си.
След около два часа сексът беше свършил и той лежеше в тъмното до
нея. Заситен и спокоен, започна да пресмята колко е благословен. Нямаше
как да не се засмее.
— Какво? — попита тя.
— Каквито и ясновидски способности за бъдещето да съм имал, това
не бих го предвидил.
— Не ли?
— Би било прекалено да се надявам на такова нещо — той я целуна по
слепоочието, затвори очи и си позволи да започне да се унася в дрямка.
Но не беше писано да се случи. Над него премина черна сянка, наруши покоя му и го тласна към страх и паника. Обясни си го с факта, че
когато едва не пропуснеш шанса си да бъдеш с обичания от теб, после е
нужно малко време да се успокоиш.
Това тълкуване не свърши работа. Знаеше, че е нещо друго. Нещо
прекалено ужасяващо, че да мисли за него. Като бомба в пощенската
кутия.
Боеше се, че съдбата още не е приключила с тях двамата.
— Добре ли си? — попита Джейн. — Трепериш.