Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Не заплака.
А му се искаше.
Докато с болезнена яснота осъзнаваше, че току-що е отнел живота на друг вампир, му се прииска да се върне назад, към света, който познаваше преди този ден… свят, в който баща му бе умрял от естествена смърт, а на Ана просто ѝ се беше завило свят от бременността… и най-големият му проблем в двора бяха подмятанията за избора му на шелан.
Изобщо не искаше да бъде част от тази нова действителност.
Тук нямаше светлина. Само непрогледна нощ.
– Никога досега не съм отнемал живот – немощно каза той.
Въпреки цялата си свирепост, когато Торчър проговори, гласът му беше мек:
– Знам, господарю. Справихте се добре.
– Не, не е така.
– Мъртъв ли е?
О, да, мъртъв беше.
– Наистина мислех онова, което казах за неговата шелан и сина му. Те ще бъдат пощадени.
– Разбира се.
Докато си припомняше списъка с получените имена, Рот почувства как желанието да убива отново лумва в гърдите му, въпреки че стомахът му все още не се бе успокоил напълно… а усилията му бяха детска игра в сравнение с онова, което Братството можеше да стори.
И действително сега нямаше да е жив, ако Торчър не се бе намесил.
Рот се оттласна от пръстта, отпуснал безсилно глава. Как щеше да…
Широка длан се протегна към него.
– Господарю, нека ви помогна.
Рот погледна в светлите, ясни очи… и си помисли, че са като луната, разпръскваща светлина в мрака, показваща изход от пустошта.
– Ние ще ви подготвим – заяви Торчър. – Ще ви научим на онова, което трябва да знаете, за да отмъстите за семейството си. Ще махна тялото от тук и ще направя да изглежда така, сякаш го е сполетяла злополука… това ще ни даде времето, от което се нуждаем. От сега нататък храната ще се приготвя в стаята ви за аудиенции, от личния ви доген, не от някой, свързан с двора… и всички провизии ще бъдат доставяни от нивата или небесата собственоръчно от братята. Преди да опитате каквото и да било, всеки от нас ще хапне и ще пийне от него във ваше присъствие, и ще спим пред покоите ви. Това е тържественият ни обет.
За миг единственото, което Рот бе в състояние да стори, бе да се взира в протегнатата към него ръка, сякаш беше благословия от самата Скрайб Върджин.
Отвори уста, за да изрази признателността си с думи, ала от нея не излезе нищо.
Вместо отговор той стисна десницата пред себе си… и почувства, че го вдигат, за да стъпи сигурно на краката си.
43
Свежият въздух беше полезен за ума и душата.
Докато прекосяваше заледената тераса, за да излезе в градината, Лейла стъпваше бавно и предпазливо, разперила ръце – не искаше да рискува да падне.
Интересно как само се бе изострила преценката ѝ за всичко – хлъзгави повърхности, стълби, избора ѝ на храна.
– Да излезем в нощта – каза тя на детето в утробата си.
Разбира се, лудост бе да говори на съществото, което все още не се беше появило на бял свят. Ала на Лейла ѝ се струваше, че само ако успее да поддържа диалога между тях, детето може би ще избере да остане при тях. Ако само можеше да яде правилната храна, да не падне и да си почива достатъчно… някак си, по някакъв начин, след като минеха останалите месеци, тя щеше да държи сина или дъщеричката си в прегръдките си, а не само в тялото си.
Докато стъпваше по затрупаната със сняг морава, Лейла установи, че ботушите, които бе задигнала от задния коридор, са топли, стабилни и удобни. Същото се отнасяше за якето и ръкавиците. Шапките и шаловете бе оставила – искаше студът да проясни главата ѝ.
В далечината плувният басейн се гушеше под зимната си завивка, ала тя си го представи пълен с вода, осветена отдолу, с лазурни вълнички, примамливи и нежни върху кожата и ставите. Щеше да плува веднага щом станеше възможно… и то навън. Оценяваше басейна в тренировъчната зала, но въздухът там миришеше на хлор, а след като бе свикнала с кристално бистрите, естествено свежи бани в Светилището, не си падаше…
Изведнъж се закова на място. Престана да се разсейва с маловажни мисли. Спря всичко друго, освен дишането и биенето на сърцето си.
Притвори клепачи и остави случилото се в трапезарията отново да се разиграе пред очите ѝ: видя измъченото лице на Рот, докато им съобщаваха новината; чу възмущението и агресията в гласовете на братята; спомни си как Рив се взира в краля, сякаш разчиташе неща, които тя не бе в състояние да усети.