Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Рот се наведе и изплю онова, което бе проникнало между устните му. А после в ръцете му тикнаха парцал и той избърса очите си от парещата течност.
Подпрял длани на бедрата си, Рот поемаше големи глътки въздух, с надеждата дишането му да се успокои; от усилието му се виеше свят. Или пък беше от дима. Болката. Гадостта, изсипана отгоре му.
След един дълъг миг си даде сметка, че светлината вече не трепти, и погледна натам. Торчър беше овладял факлата… и беше надвил свещенослужителя, който се беше сгърчил на пода, а краката му се мятаха конвулсивно.
– Как го… – Пристъп на кашлица прекъсна Рот. – Какво му направи?
– Срязах сухожилията на коленете му, за да не може да избяга.
Рот потръпна, ала ползата беше очевидна.
– Той е ваш, господарю, можете да правите каквото поискате с него – заяви Торчър и отстъпи назад.
Рот погледна към свещенослужителя и нямаше как да не направи сравнение между спокойното държание на брата и лекотата, с която се бе справил само за миг, и собствената си нескопосана тромавост.
Приближи се до падналия вампир и го обърна по гръб; жегна го задоволство, когато очите на другия мъж се разшириха, разпознали този, който се беше надвесил над него.
– На кого служиш? – попита Рот.
Отговорът беше нечленоразделно ломотене и преди да осъзнае какво прави, Рот го сграбчи за одеждите и го вдигна от пода. Докато го разтърсваше така, че отпуснатата глава на мъжа се разлюля напред-назад, усети, че го обзема дълбока, неудържима нужда да убива.
Нямаше обаче време да вникне по-дълбоко в това непознато чувство.
Вдигайки мъжа още по-високо, така че лицата им бяха на сантиметри, Рот изръмжа:
– Ако ми кажеш кои са другите, ще пощадя младата ти шелан и сина ти. Ако разбера, че си скрил дори един? Жената и детето ти ще увиснат за глезените в голямата зала и ще бъдат оставени да умрат.
Кръвожадна усмивка плъзна по устните на Торчър, а лицето на свещенослужителя пребледня още повече.
– Господарю… – прошептя той. – Пощадете и мен… пощадете ме и ще ви кажа всичко.
Рот се взря в умоляващите очи, видя как в тях се появяват сълзи и се стичат по бузите… и си помисли за своята шелан, за своя баща.
– Моля ви, господарю, смилете се над мен… умолявам ви… смилете се над мен!
След един дълъг миг Рот кимна веднъж.
– Продължавай.
Начаса от устата на мъжа се изсипаха имена… имена, които Рот знаеше до едно.
Бяха всичките му съветници, начело с Ичан, но без Абалон… който вече бе доказал кому е верен…
Вълните на агресията се надигнаха в мига, в който бе изречено последното име и свещенослужителят утихна… и поривът да убива не търпеше възражения.
Ръката на Рот трепереше, докато посягаше към дръжката на камата; той задърпа с отсечени отривисти движения и острието, извито под лош ъгъл, се закачи за ножницата.
Накрая все пак успя да го освободи и като остави свещенослужителя да се свлече на земята, го улови за гърлото и започна да стиска.
– Господарю… – Свещенослужителят започна да се съпротивлява, ноктите му се впиха в китката на Рот. – Господарю, не! Вие обещахте…
Рот вдигна високо ръка…
И си даде сметка, че е хванал жертвата си така, че не може да го промуши нито в сърцето, нито в югуларната вена, нито в някой друг жизненоважен орган.
– Господарюююуууууууууу…
– Това е заради моята кръв!
Ръката на Рот се спусна със страховита сила… а очите му не се откъсваха от ужасения поглед на свещенослужителя, докато острието се забиваше в дясното му око и потъваше дълбоко в мозъка, спирайки едва когато хлътна до дръжката.
Тялото под неговото се загърчи в спазми, ръцете и краката се замятаха в конвулсии, здравото око се извъртя назад, така че се виждаше само бялото му.
А после всичко затихна, с изключение на слабото потръпване на лицето и пръстите.
Рот се свлече от вече мъртвото тяло.
Докато се взираше в камата, стърчаща от лицето на убития, почувства, че му се повдига; извърна се рязко, подпря се на студения пръстен под и повръща, докато ръцете му вече не можеха да го държат.
Претърколи се настрани и зарови пламнало лице в сгъвката на изкаляната си ръка.