Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Смъртоносно бяло
Смъртоносно бяло - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртоносно бяло

Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:

„Смъртоносно бяло“ е четвъртият роман от поредицата за разследванията на Корморан Страйк и Робин Елакот на Дж. К. Роулинг, написан под псевдонима Робърт Галбрейт. Този път съдружниците в детективската агенция са изправени пред сложен случай, който ги ангажира едновременно професионално и морално. От една страна ги е наел министър от правителството, жертва на изнудване. В услуга на своя престижен клиент те прилагат целия си арсенал от умения, включително приемане на различни самоличности от Робин. В същото време към Страйк се обръща душевно неуравновесен младеж, който твърди, че преди години е станал свидетел на убийството на дете в имението на въпросния министър. Разрешаването на тази загадка няма да им донесе пари и слава, но те са ѝ също толкова отдадени, тласкани от нравственото желание да дадат на младежа душевен покой. В същото време в личния живот и на двамата детективи се случват драматични събития, които променят съдбата и душевната им нагласа, но не ги отклоняват от тяхната всеотдайност към професията. С по-сложна и интригуваща фабула от всички предишни романи от поредицата, „Смъртоносно бяло“ е една галерия от сложни психологически образи, покриващи цялата социална гама на съвременното британско общество.
1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 260
Перейти на страницу:

– Аз поначало отидох там само заради теб, Джими!

– Аха, значи това ще е версията ти? Никой не те е карал. И изобщо ти го започна всичко това, забрави ли?

– Да, аз бях, а сега ми се ще да не го бях правила.

– Късно е вече. Искам си листчето обратно, а е редно и ти да искаш същото. То свидетелства, че сме имали достъп до онова място.

– Искаш да кажеш, че доказва връзка между него и Бил... оох!

– Я стига бе, това не боли. Не ми се прави на жертва, не е честно спрямо жени, дето истински ги налагат. Чуй, не се шегувам. Ако си го занесла...

– Не ме заплашвай, че...

– Какво ще направиш? Ще хукнеш при мама и татко ли? И как ще се почувстват те, като разберат какви ги е вършило тяхното момиченце?

Забързаното дишане на Флик прерасна в ридания.

– Задигна пари от него все пак – добави Джими.

– Тогава ти стана весело и каза, че си го е заслужил...

– Пробвай се с тази защита в съда да видим докъде ще те отведе. Ако се опиташ да се спасиш, като бутнеш мен пред автобуса, нямам проблем да кажа на ченгетата, че през цялото време си участвала. Така че, ако онова листче се окаже някъде, където аз не искам да бъде...

– Не е у мен, не знам къде е!

– ...предупредена си. Дай ми ключа от външната си врата.

– Какво? Защо?

– Защото отивам в оная дупка, дето наричаш апартамент, още сега да я претърся със Сам.

– Няма да ходиш там без мен...

– И защо не? Да не би още някой индийски келнер да си отспива махмурлука в кревата ти?

– Никога не съм...

– Изобщо не ми дреме – отсече Джими. – Чукай се с когото щеш. Дай си ключа. Дай го тук!

Отново стъпки, подрънкване на ключове. Шум от излизането на Джими, след което пороят от хлипане на Флик продължи, докато Робин не натисна пауза.

– Плакала е чак до идването на собственичката – обясни Робин, – малко след което се върнах и аз. Почти не проговори през целия следобед. Опитах се да повървя до метрото с нея, но тя ме разкара. Дано е в по-разговорливо настроение утре.

– И какво, двамата с Джими претърсихте ли апартамента й? – обърна се Страйк към Баркли.

– Да. Книги, чекмеджета, под матрака й. Нищо.

– Той какво точно каза, че търсите?

– Лист хартия с нещо написано на ръка и името на Били на него, това му бяха думите. Бил му в портфейла и после изчезнал. Твърди, че било свързано с наркосделка. Брои ме за някакъв хахо, дето на всичко ще се върже.

Страйк остави химикалката, преглътна нудлите в устата си и каза:

– Не знам за вас двамата, но мен ме впечатли фразата „свидетелства, че сме имали достъп“.

– Може би знам нещо повече по този въпрос – намеси се Робин, до този момент едва сдържала възбудата си от онова, което се канеше да разкрие. – Днес открих, че Флик говори малко полски, а знаем, че е присвоила пари от предишната си месторабота. Ами ако...?

– „Че ми се наложи и да чистя“ – внезапно изрече Страйк. – Това каза тя на Джими по време на похода, когато ги проследявах. – „Че ми се наложи и да чистя. Отвратително беше.“ Дявол го взел, мислиш, че тя е...

– Чистачката полякиня на Чизъл – довърши Робин, твърдо решена да не се оставя да я ограбят от момента й на триумф. – Да, така мисля.

Баркли продължаваше да се тъпче със свински кюфтенца, макар и ококорен от изненада.

– Ако е истина, това променя всичко – отсъди Страйк. – Тя е имала достъп, могла е да души наоколо, да вкара разни неща в къщата...

– Как е разбрала, че той търси чистачка?

– Вероятно е видяла картичката с обявата на витрината на магазина.

– Но тя живее на километри далеч, чак в Хакни.

– Може Джими да я е видял, докато е обикалял по Ебъри Стрийт, като се е опитвал да си получи парите от изнудването – предположи Робин, но Страйк се мръщеше.

– Това обръща поредността наопаки. Ако той е открил за постъпката, за която го е изнудвал, докато тя е била чистачка в къщата, работата й там е предшествала опита на Джими да прибере пари от него.

– Добре де, може би не Джими й е казал. Може да са открили, че той търси чистачка, докато са се опитвали да изровят каквато и да било дискредитираща информация за него.

– Та да пуснат експозе в уебсайта на Реална социалистическа партия, дето ще го прочетат четири или пет души? – усъмни се Баркли.

Страйк прихна развеселен.

– Важното в случая е – каза той, – че Джими е силно разтревожен заради онова листче.

Баркли лапна последното кюфтенце и заяви:

– Флик го е взела, гарантирам.

– Защо си толкова сигурен? – попита Робин.

– Тя иска да го държи с нещо – отвърна Баркли, като стана да отнесе празната си чиния в мивката. – Единствената причина той да не я е разкарал е, че тя знае твърде много. Сам ми каза онзи ден, че на драго сърце би се отървал от нея, ако можел. Попитах го защо просто не я зареже. Не ми отговори.

1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 260
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)