Смъртоносно бяло

– Което значи, че Чизъл или не е имал парола на телефона си, или Рафаел я е знаел.

– Добра забележка. Това трябва да се провери.

Страйк щракна химикалката си и си записа напомняне в бележника. Докато го правеше, се зачуди дали съпругът на Робин, който веднъж вече бе изтрил историята на обажданията до Робин без нейно знание, знаеше сегашната й парола. Тези дребни знаци за доверие често бяха силни индикатори за здравината на една връзка.

– Налице е и друг логистичен проблем, ако Рафаел е убиецът – посочи Робин. – Той не е имал ключ и ако баща му го е пуснал да влезе, това би означавало, че Чизъл е бил буден и в пълно съзнание, докато Рафаел е стривал антидепресантите в кухнята.

– Още една добра забележка – кимна Страйк, – само че стриването на таблетките иска обяснение за всичките ни заподозрени. Флик например. Ако се е правила на чистачка, вероятно е познавала къщата на Ебъри Стрийт по-добре, отколкото повечето от членовете на семейството. Имала е безброй възможности да надзърта тук и там, а за известно време е разполагала със собствен ключ. Трудно е те да бъдат копирани, но да кажем, че е успяла, та да може да влиза и излиза от къщата когато си пожелае. Промъква се в ранните часове да обработи портокаловия сок, но счукването на хапчета в хаванче с чукче си е шумна работа...

– ...освен ако – вметна Робин – не е донесла хапчетата вече счукани в пликче или нещо такова и не е поръсила хаванчето и чукчето само за да изглежда, че Чизъл го е направил.

– Добре, но пак остава да се обясни защо няма следи от амитриптилина в празната кутия от портокалов сок в кофата. Рафаел не би могъл да подаде на баща си чаша с портокалов сок, без да предизвика съмнение.

– И пак само отпечатъците на Чизъл бяха върху чашата.

– Но не би ли му се видяло странно на Чизъл да слезе долу сутринта и да завари вече сипан в чаша сок? Ти би ли пила нещо, което не си наляла лично и което се е появило загадъчно в къща, за която си мислиш, че е празна?

Долу на Денмарк Стрийт гласовете на група млади жени се извисиха над непрестанния шум на уличното движение с песента на Риана „Къде беше?“.

Къде беше през целия ми живот...

– Може наистина да е било самоубийство – каза Робин.

– Такава настройка няма да ни плати сметките – припомни й Страйк и изтръска пепел от цигарата в чинията си. – Хайде да изброим хората, имали възможността да влязат в къщата на Ебъри Стрийт в този ден. Рафаел, Флик...

– ...и Джими – добави Робин. – Всичко, което важи за Флик, важи и за него, защото тя е могла да му предостави цялата информация, с която е разполагала, за навиците на Чизъл и за къщата му, както и да му даде копирания си ключ.

– Правилно. Така че това са трима души, за които знаем, че биха могли да влязат там през онази сутрин – обобщи Страйк, – само че цялата работа е искала нещо повече от възможност просто да влезеш през вратата. Убиецът трябва да е знаел също точно какви антидепресанти взема Кинвара и да уреди контейнерът с хелий и гумената тръбичка да са там, което предполага близък контакт със семейство Чизъл, достъп до къщата, за да се вкара нужното вътре, или осведоменост на вътрешен човек, че вече го има там.