Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
чиято титла на архиепископ
крепи се върху гражданския мир,
чиято тъй внушителна брада
тоз мир с десница кротка посребрил е,
чиято ученост е придобита
във школата на този същи мир,
чието бяло расо изразява
невинността във образа на гълъб,
чист символ на мира — как вий решихте
да преведете своя собствен образ
от мирния език, тъй мил и сладък,
на грапавия говор на войната,
превръщайки мастилото си в кръв,
перата в пики, книгите в гробове,
а Божията реч в тръба за бой?
АРХИЕПИСКОПЪТ
Вий питате защо съм го направил?
Ще ви отвърна. Всички ний сме болни:
тресем се от угаждане и ситост
във смъртоносна треска, за която
е нужно кръвопускане. От нея
издъхна Ричард, прежният ни крал.
Но аз, почтени графе Уестморланд,
не ида тука в роля на хирург
и не като противник на мира
ме виждате сред тез военни люде —
аз временно приех тоз грозен облик,
за да принудя с него към диета
отеклите от ситост умове
и да разтворя кръвните съсирки,
които почват да запушват вече
държавните ни вени. Но накратко:
поставих на теглилка безпристрастна
възможните щети от таз война
срещу обидите, от нас търпени,
и нейната присъда ми показа
неправдите по-тежки от вредите.
В коя посока времето тече,
ний чувстваме; от мирния ни залив
застави ни към нея да се втурнем
потокът лих на сгодната случайност
и имаме изготвен списък жалби,
които ще покажем, щом дотрябва;
защото колчем искахме да стигнем
до краля си след някоя неправда,
запречваха ни достъпа до трона
виновните за нея. И така
уроците от недалечно време,
записани във тази пръст със още
личаща кръв, и примерите нови,
които всеки миг ни дава днес,
принудиха ни да нахлузим тези
неподобаващи за нас доспехи
не с цел да режем ствола на мира
или да кастрим неговите клони,
а мир по друг да изградим, във който
едно да са название и същност.
УЕСТМОРЛАНД
А как ви е нанесъл ущърб кралят,
кога е бил към жалбите ви глух,
кой знатен е подсторил да ви пречи,
та трябваше с печата си духовен
да осветите кървавата книга
на бунта срещу Божия наместник?
АРХИЕПИСКОПЪТ
Престолът ни, тоз роден брат за всички,
е в дълг към мен за родния ми брат!
УЕСТМОРЛАНД
Не е той в дълг към никого за него,
а даже и да е, не вам се пада
да предявявате на краля сметки!
МОУБРИ
Защо не нему и защо не нам,
които помним вчерашните рани
и чувстваме как времето потиска
и днеска със неправедна ръка
честта и ранга ни?
УЕСТМОРЛАНД
О, драги Моубри,
вникнете в неизбежните закони
на времето и, вярвайте, тогава
наистина ще видите, че то
нанася ви обидите, не кралят.
Но колкото до вас, ни крал, ни време
не виждам аз да са ви дали нявга
и педя почва, за да изградите
на нея свойте жалби. Та нима
не бяхте вий възстановен във всички
владения на Норфъкския дук,
покойния ви татко, тъй дълбоко
от всички ни и помнен, и почитан?
МОУБРИ
Кога баща ми е погубил свойта
сияйна чест, та тя да трябва после
да бъде възкресявана във мен?
Обичаше го Ричард и, заставен
от висши интереси, го прокуди;
а пък когато Болинбрук и той224
със копия, насочени напред,
със спуснати забрала и с очи,
пламтящи зад железните решетки,
224
„… а пък когато Болинбрук и той…“ — събитията, за които става дума, са представени в „Ричард II“.