Том 5 (Исторически драми) [bg]

ФАЛСТАФ

Прощавайте, любезни господа!

Плиткоу и Мълч излизат.

Хайде, Бардолф! Води хората!

Излизат всички освен Фалстаф.

На връщане ще ги подстрижа тези двама съдии. Виждам му ясно дъното на този Плиткоу. Господи, колко сме склонни ние, старите хора, към лъжата! Този постал съдия ми зае цялото време с празни брътвежи за буйната си младост и за подвизите си из бардаците на Търнбул-стрийт и на всяка трета дума изплащаше по една лъжа на слушателя си, по-точен от данъкоплатец на султана. Спомням си го в „Свети Климент“ — приличаше на човечетата, които изрязваме след ядене от кората на сиренето. Гол беше съвсем като раздвоена репичка, на която с нож сме изрязали муцунка. И така мършав, че само човек с остро зрение можеше да го види. Истинско въплощение на глада, ей Богу, но похотлив като маймуна и курвите му викаха Мандрагората. Винаги се мотаеше нейде в обоза на модата и пееше на своите доста шибани… с камшик по площадите приятелки222 разни песнички, подслушани от коларите, като им се кълнеше, че били романси и серенади, които сам бил съчинил. И сега този шутовски дървен меч е станал благородник и така фамилиарно говори за Джон Гонт, сякаш е бил побратим с него, а аз съм готов да се закълна, че го е виждал само веднъж, и то беше на един турнир по фехтовка, когато Джон Гонт му пукна кратуната, задето се беше присламчил към хората на лорд-маршала. Аз бях там и казах на Джон Гонт, че не е прав да го бие, защото такъв мършав тип има право да бъде в мършалската свита. Той наистина беше толкоз тънък, че би могъл да влезе с дрехите си в кожа на змиорка, а пък в калъф за обой би се чувствал просторно като в дворец. А сега този господин има земя и стада. Добре, добре! Ако се върна, ще се сприятеля с него и човек да не съм, ако не го пипна за кесията с двата му философски камъка223! Щом младото кленче е лакомство за старата щука, не виждам защо да не искам и аз, по природния закон, да се стрелна към съдията Плиткоу! Само времето да му дойде и готово!