Крахът на титаните [bg]

Всички подобни мисли излетяха от ума му, когато стигна фронта. Свърна в предния окоп и се потресе.

Нямаше никой.

Фиц обходи в зигзаг загражденията и не видя никого. Беше като в история за призраци или за онези кораби, който си плават невредими без жива душа на борда.

Сети се да погледне над ръба на окопа.

Това не биваше да се върши небрежно. Мнозина се бяха простили с живота още в първия си ден на фронта, тъкмо защото бяха хвърлили по един поглед над окопа.

Фиц взе една от лопатите с къси дръжки, наречени шанцов инструмент. Постепенно я подаде над ръба на насипа. После стъпи на издигнатата позиция за стрелба и бавно надигна глава и погледна навън през тесния процеп между насипа и лопатата.

Видяното го изуми.

Всички мъже се намираха в осеяната с кратери пустош на ничията земя. Но не се биеха. Стояха си на групички и разговаряха.

Имаше нещо странно във вида им. След миг Фиц забеляза, че някои от униформите са в цвят каки, а други — сивосини. Войниците разговаряха с врага.

Фиц пусна долу шанцовия инструмент, подаде глава изцяло над насипа и зяпна. Стотици войници, докъдето му стигаше погледът, британци и немци заедно.

Какво ставаше, по дяволите?

Намери стълбата и се изкатери по насипа. Закрачи бързо по разораната земя. Мъжете показваха снимки на семействата и любимите си, разменяха си цигари и се опитваха да общуват с приказки като:

— Аз Робърт, ти кой?

Фиц забеляза двама сержанти, британец и германец, потънали в задълбочен разговор. Потупа британеца по рамото.

— Ти! Какво правиш, да те вземат дяволите?

Мъжът му отвърна е гърления говор на кардифски докер.

— Не знам как точно стана, сър. Няколко джерита се прехвърлиха през укрепленията си, невъоръжени, и извикаха „Весела Коледа“. После едно от нашите момчета направи същото, после тръгнаха едни към други и преди да мигна, всички бяха навън.

— Но окопите ни са празни! — ядосано рече Фиц. — Не разбирате ли, че това може да е номер?

Сержантът огледа линията от край до край.

— Не, сър, ако трябва да съм честен, не мисля, че може да е номер — хладно отвърна той.

Имаше право. Как би могъл противникът да се възползва от сприятеляването на войниците на фронтовата линия?

Сержантът посочи немския си събеседник.

— Това, сър, е Ханс Браун. Бил сервитьор в лондонския хотел Савой. Говори английски!

Немският сержант козирува на Фиц.

— Радвам се да се запознаем, майоре. Весела Коледа. — Имаше по-слаб акцент от кардифския сержант. Подаде му манерката си — Искате ли малко шнапс?

— Боже милостиви — каза Фиц и се отдалечи.

Нямаше какво да стори. Трудно би било да прекрати това дори и с помощта на подофицерите като уелския сержант. А без тяхната помощ би било невъзможно. Реши, че е по-добре да докладва на някой висшестоящ и да прехвърли проблема.