Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Може ли да попитам, сър, защо се оттегляме, когато съюзниците ни започват контраатака? — попита Фиц възможно най-учтиво.
— Не, не може да попитате — каза Хърви.
Фиц продължи, потискайки гнева си.
— Французите смятат, че те и немците са с равни сили и че дори малобройните ни части може да наклонят везните.
— Сигурен съм, че така си мислят — презрително се изсмя Хърви. Звучеше, все едно французите нямаха правото да искат помощ от съюзниците си.
Фиц усети, че губи самоконтрол.
— Париж може да падне заради боязливостта ни!
— Не смейте да използвате такава дума, господин майор.
— Изпратени сме да спасим Франция. Това може да е решаващата битка — Фиц не можа да се удържи да не повиши гласа си. — Ако Париж падне, а заедно с него и Франция, как ще обясним у дома, че по същото време сме си почивали?
Вместо да отвърне, Хърви погледна над раменете на Фиц. Той се обърна и видя едра, бавна фигура във френска униформа — черната куртка стоеше разкопчана около широкия кръст, червените бричове не му стояха добре; гамашите бяха тесни; ниско над челото му бе нахлупена червено-златистата генералска фуражка. Безцветните очи стрелнаха Фиц и Хърви изпод прошарените вежди. Фиц разпозна генерал Жофр.
Когато генералът ги подмина, следван от антуража си, Хърви рече:
— Вие ли сте отговорен за това?
Фиц бе твърде горд, за да лъже.
— Възможно е — отговори той.
— Да знаете, че тепърва Ви предстои да плащате за това — каза Хърви, обърна се и забърза след Жофр.
Сър Джон прие Жофр в малка стаичка, в присъствието само на неколцина офицери, като Фиц не беше сред тях. Той чакаше в офицерската столова и се питаше какво ли говори Жофр и дали би могъл да убеди сър Джон да спре срамното отстъпление на британците и да се включи в атаката.
Два часа по-късно разбра отговора от лейтенант Мъри.
— Казват, че Жофр опитал всичко — обясни лейтенантът. — Молил се, плакал и намекнал, че имало опасност британската чест да бъде опетнена завинаги. И е постигнал своето. Утре се обръщаме на север.
Фиц се усмихна широко.
— Алилуя! — произнесе той.
Минута по-късно се приближи полковник Хърви. Фиц учтиво застана мирно.
— Твърде далеч отидохте този път — започна Хърви. — Лурсо ми каза какво сте направили. Мислеше си, че Ви прави комплимент.
— Няма да го отричам — отвърна Фиц. — Резултатът показва, че това е било правилно.
— Слушай ме, Фицхърбърт — понижи гласа си Хърви. — Свършен си, мамка ти! Бил си нелоялен към висшестоящия си офицер. Срещу името ти е вписана черна точка, която никога няма да изчезне. Няма да получиш повишение, дори и войната да се проточи една година. Майор си и винаги ще си останеш майор.
— Благодаря Ви за откровеността, полковник — отговори Фиц. — Постъпих в армията, за да печеля битки, а не повишения.
IV
Според Фиц настъплението на сър Джон в неделя бе смущавано предпазливо, но за негово облекчение то се оказа достатъчно да принуди фон Клук да посрещне заплахата, като изпрати част от така нужните му войници срещу британците. Немците вече се биеха на два фронта, западен и южен — кошмарът на всеки командир.
Фиц се събуди в оптимистично настроение в понеделник сутринта след една прекарана върху одеяло нощ на пода на замъка. Закуси в офицерската столова, а после с нетърпение зачака разузнавателните самолети да се върнат от сутрешната си мисия. Войната бе или безумен устрем, или празно бездействие. В парка на замъка имаше църква, за която твърдяха, че е построена през 1000 година, и той отиде да я разгледа, макар и да не разбираше какво толкова намират хората в старите църкви.
Докладът на разузнавачите се състоя във великолепния салон с гледка към парка и реката. Офицерите седяха на сгъваеми походни столчета около евтина маса, отвсякъде заобиколени от разточителни декорации от осемнадесети век. Сър Джон имаше издадена челюст; под белия моржов мустак устата му изглеждаше изкривена в постоянно изражение на наранена гордост.
Авиаторите съобщиха, че пред британските войски има само празен терен, защото немските походни колони се оттегляли на север.
Фиц беше въодушевен. Съюзното контранастъпление сякаш бе успешно и немците бяха сварени неподготвени. Разбира се скоро щяха да се прегрупират, но засега изпитваха трудности.