Крахът на титаните [bg]

Мод усети, че я гледа, и се приближи.

— Здравей, Уилямс! Извини ме, искам да кажа Етел. Каква прекрасна изненада!

Етел стисна ръката й.

— Ще ме извиниш, че не ставам — каза тя и потупа големия си корем. — Точно сега ми се струва, че не бих могла да стана дори за краля.

— Дори и не си го помисляй. Ще можем ли да отделим няколко минути, за да поговорим след срещата?

— Би било прекрасно.

Мод отиде към масата и Бърни откри събранието. Подобно на много от жителите на Ийст Енд, той беше руски евреин. Всъщност, малцина от местните хора бяха англичани. Имаше много уелсци, шотландци и ирландци. Преди войната имаше много немци; сега имаше хиляди белгийски бежанци. Слизаха от корабите в Ийст Енд, тъй че съвсем естествено се установяваха тук.

Въпреки специалния гост, Бърни държеше най-напред да се извини за отсъстващата лекторка, да представи протоколите на предходното събрание и други рутинни дреболии. Работеше в библиотечния отдел на общината и много настояваше на подробностите.

Най-сетне представи Мод. Тя говори уверено и компетентно за потискането на жените.

— Жена, която върши същата работа като мъж, трябва да получи същите пари. Но често ни казват, че един мъж трябва да се грижи за издръжката на семейството.

Няколко мъже в залата кимнаха утвърдително — тъкмо това казваха и те.

— Ами жените, на които им се налага да издържат семейство?

Това предизвика одобрителен шепот от страна на жените.

— Миналата седмица в Актън срещнах момиче, което се опитва да изхрани и да облече петте си деца с два паунда на седмица, а съпругът й, избягал от нея, получава четири паунда и десет шилинга в работилница за корабни перки в Тотнъм и пилее парите в кръчмата!

— Така си е! — рече една жена зад Етел.

— Наскоро говорих с жена в Бърмондси, чийто съпруг бил убит при Ипр — трябва да издържа четири деца, а получава женска заплата.

— Срам! — извикаха няколко жени.

— Ако за работодателя си струва да плаща на даден мъж по шилинг за направата на един шип за лагер, то си струва да плаща по толкова и на жените.

Мъжете се разшаваха неудобно в столовете си.

Мод обхвана публиката със стоманен поглед.

— Когато чуя социалисти да се изказват против равното заплащане на жените, питам ги: Позволявате ли на алчните работодатели да се отнасят към жените като към евтина работна ръка?

Етел си каза, че на една жена с произхода на Мод са нужни доста храброст и независимост, та да има подобни възгледи. Тя й завидя. Ревнуваше я заради красивите дрехи и гладкия бляскав изказ. На всичко отгоре, Мод се бе омъжила за човека, когото обича.