Крахът на титаните [bg]

Но Галиени вече мислеше как да компенсира изоставането на британците.

— Ще изпратим Седма дивизия от Четвърти корпус при река Орк този следобед — решително рече той.

Тогава се обади полковник Дюпюи:

— Господин генерал, нямаме достатъчно влакове, с които да ги откараме там до довечера.

— Тогава използвайте коли — отвърна Галиени.

— Коли ли? Откъде ще вземем толкова много? — изуми се полковникът.

— Наемете таксита!

Всички го зяпнаха. Мигар генералът беше обезумял?

— Обадете се на полицейския началник. Кажете му да нареди на хората си да спират всяко такси в града, да изхвърлят пасажерите и да насочат шофьорите насам. Ще натоварим колите с войници и ще ги пратим на бойното поле.

Фиц се ухили, когато разбра, че генералът говори сериозно. Такова отношение му се нравеше. Да правим всичко необходимо, стига да победим.

Дюпюи сви рамене и вдигна телефона.

— Свържете ме незабавно с началника на полицията.

Фиц си помисли: „трябва да видя това“.

Излезе и запали пура. Не се наложи да чака дълго. След няколко минути едно такси, червено Рено, мина по моста „Александър III“, заобиколи просторната и пищна морава и спря пред главната сграда. Последваха още две, после дузина, после сто.

След два часа няколкостотин еднакви червени таксита вече стояха пред Инвалидите. Фиц не беше виждал подобно нещо през живота си.

Шофьорите стояха облегнати на колите, пушеха лули и разговаряха оживено в очакване на заповедите. Всеки имаше собствена теория защо са тук.

Накрая Дюпюи излезе от сградата на лицея и прекоси пътя с мегафон в едната ръка и сноп армейски бланки за реквизиция в другата. Покатери се на предния капак на едно такси и тогава шофьорите се смълчаха.

— Военният комендант на Париж изисква петстотин таксита от тук до Блани — викна Дюпюи през мегафона.

Шофьорите мълчаха и го гледаха невярващо.

— Там всяка кола ще вземе петима войници и ще ги откара до Нантьо.

Това бе на тридесет мили източно от града, много близо до фронтовата линия. Шофьорите започнаха да разбират. Спогледаха се и закимаха усмихнати. Фиц предполагаше, че се радват да участват във военните действия, при това по този необичаен начин.

— Моля преди да тръгнете да вземете по един формуляр и да го попълните, за да си поискате заплащането след връщане.

Шофьорите зашумяха. Щяха да им платят! Това затвърди подкрепата им.

— Когато тръгнат петстотин коли, ще дам указания на следващите петстотин. Да живее Париж! Да живее Франция!

Шофьорите завикаха неудържимо. Струпаха се върху Дюпюи за бланките. Фиц с удоволствие помагаше за раздаването на книжата.

Скоро малките автомобилчета потеглиха, завиха пред сградата, пресякоха моста и тръгнаха, натискайки въодушевено клаксоните. Под слънчевата светлина се проточи яркочервена линия към фронта.