Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 157 158 159 160 161 162 163 164 165 ... 419
Перейти на страницу:

V

На британците им отне три дни да изминат двадесет и пет мили. Фиц не знаеше къде да се дене от срам. Не срещнаха почти никаква съпротива — ако се бяха движили по-бързо, можеха да нанесат решителен удар.

Въпреки това, сутринта на девети септември той откри, че хората на Галиени са в оптимистично настроение. Фон Клук се оттегляше.

— Немците са уплашени! — каза полковник Дюпюи.

Фиц не вярваше, че са уплашени, а картата предлагаше по-правдоподобно обяснение. Британците, макар и бавни и плахи, се бяха наместили в една пролука между Първа и Втора германски армии, образувана, когато фон Клук изтегли силите си на запад, за да посрещне атаката от Париж.

— Намерили сме слабо място и сега се вклиняваме там рече Фиц и в гласа му трепна надежда.

Каза си, че трябва да се успокои. Германците бяха спечелили всяка битка до момента. От друга страна, снабдителните им линии бяха твърде разтеглени, войниците бяха изтощени, а числеността им беше намалена заради пращането на подкрепления в Източна Прусия. За разлика от тях, в този участък на фронта французите получиха многобройни подкрепления и практически нямаше причина да се тревожат за снабдяването, понеже бяха у дома си.

Надеждите на Фиц помръкнаха, когато британците спряха на пет мили северно от река Марна. Защо спираше сър Джон? Не се беше натъкнал на почти никаква съпротива!

Немците обаче сякаш не забелязваха нерешителността на британците и продължиха отстъплението. В лицея отново се обнадеждиха.

Когато сенките на дърветата се удължиха пред прозорците на училищната сграда и пристигнаха последните за деня доклади, щабът на Галиени бе обзет от тихо ликуване. До края на деня германците бяха обърнати в бягство.

На Фиц му беше трудно да повярва. Отчаянието от преди седмица бе изчезнало. Фиц седеше на един малък за ръста му стол и разучаваше картата на стената. Преди седем дни линията на немците приличаше на трамплин за последната им атака, а сега беше като стена, от която те бяха притиснати.

Когато слънцето залезе зад Айфеловата кула, Съюзниците не бяха победили в точния смисъл на думата, ала за пръв път от седмици насам напредването на германските войски беше спряно.

Дюпюи прегърна Фиц и го целуна по двете бузи. Сега Фиц нямаше нищо против.

— Спряхме ги — каза Галиени и за изненада на Фиц, зад пененето на стария генерал проблеснаха сълзи. — Спряхме ги.

VI

Скоро след битката при Марна и двете страни започнаха да се окопават.

Септемврийската жега премина в потискащи и студени октомврийски дъждове. Патовото положение от източния край на фронтовата линия неумолимо се движеше на запад, както парализата пълзи по тялото на умиращ човек.

Тази есен решаващата битка беше за белгийския град Ипр, в най-западната част на фронта, на двадесет мили от морето. Немците нападнаха с всички сили в опит да обърнат фланга на британските сили. Тежката битка не спря в продължение на четири седмици. За разлика от всички битки досега, тази беше статична — и двете страни се криеха в окопите и се пазеха от вражеската артилерия, като само от време на време излизаха на самоубийствени нападения срещу противниковите картечници. В крайна сметка британците бяха спасени от пристигането на подкрепления, включително и корпус смугли индуси, треперещи в тропическите си униформи. Накрая загиналите от британска страня бяха около седемдесет и пет хиляди и Експедиционният корпус бе унищожен; но Съюзниците бяха завършили защитна линия от швейцарската граница до Ламанша и напиращите германци бяха спрени.

На двадесет и четвърти декември Фиц се намираше в британския щаб в град Сен Омер, недалеч от Кале. Настроението му беше мрачно. Спомняше си колко свободно и той, и други, казваха на войниците, че ще си бъдат у дома за Коледа. Сега изглеждаше, че войната може да се проточи цяла година и дори повече. Двете армии клечаха ден подир ден в окопите, ядяха отвратителна храна, страдаха от дизентерия, ревматизъм и въшки и разсеяно трепеха плъховете, които пируваха с труповете в ничията земя.

Същият ден дъждът спря и времето застудя. Сър Джон предупреди в съобщение всички отряди, че врагът планира атака по Коледа. Фиц знаеше, че е пълна измислица. Разузнаването не подкрепяше подобно мнение. Истината беше, че сър Джон не иска войниците да отслабват бдителността си на двадесет и пети.

1 ... 157 158 159 160 161 162 163 164 165 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)