Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Шиеха британски военни униформи — хиляди куртки и панталони. Ден след ден от кроячницата на съседната улица докарваха в кашони ръкави, гърбове и крачоли от дебел плат в цвят каки, жените тук ги съшиваха и ги пращаха в друга малка фабрика, за да им пришият копчетата и да им прорежат илиците. Заплащането беше за свършена работа.
— И ми вика, пръстът през цялото време ли ви сърби, госпожо Пъркинс, или само от време на време?
Милдред спря, жените притихнаха в очакване на края.
— И му викам, не, докторе, само като пикая през него.
Жените избухнаха в смях и взеха да подвикват одобрително.
Тогава влезе едно слабичко дванадесетинагодишно момиче с прът на рамо. На пръта висяха двадесет големи чаши и халби. Детето внимателно постави пръта на пейката. В чашите имаше чай, горещ шоколад, бульон или редичко кафе. Всяка от жените имаше своя чаша. Два пъти на ден, преди и след пладне, те даваха на момичето Али по пени или половин пени и то отнасяше чашите в кафенето в съседната сграда да ги напълнят.
Жените отпиха от чашите, протегнаха ръце и крака и потъркаха очи. „Не е като да копаеш въглища“, рече си Етел, „ала е уморително да се привеждаш с часове над машината и да се взирай в бодовете.“ При това трябваше да се работи добре. Началникът Мани Литов, проверяваше всяка дреха и ако нещо не беше както трябва, не плащаше. Етел обаче подозираше, че Мани продава и дефектните униформи.
След пет минути в работилницата се появи и самият Мани, плесна с ръце и рече:
— Хайде, обратно на работа.
Жените пресушиха чашите и се върнаха на пейката.
Мани беше експлоататор, обаче жените казваха, че има и по-лоши от него. Поне не ги биеше и не искаше от тях сексуални услуги. Беше тридесетинагодишен, тъмноок и с черна брада. Баща му беше шивач, дошъл от Русия и отворил дюкян на „Майл енд роуд“. Там шил евтини костюми за банковите чиновници и разсилните от борсата. Мани научил занаята при него и сетне се заловил с по-амбициозно предприятие.
Войната се отрази добре на работата. От август до Коледа в армията се записаха един милион доброволци, а всеки от тях имаше нужда от униформа. Мани наемаше всяка шивачка, която успееше да намери. За щастие, в Тай Гуин Етел се беше научила да шие на машина.
Етел имаше нужда от работа. Макар че къщата й беше изплатена и освен това тя получаваше наем от Милдред, трябваше да пести за времето след раждането на детето. Онова, което научи, докато си търсеше работа, я изпълни с безсилен гняв.
За жените се откриваха разнообразни работни места, обаче Етел бързо разбра, че още не са равнопоставени с мъжете. Работа, за която мъжете получаваха три или четири паунда седмично, се предлагаше на жените за един паунд. При това с жените се държаха враждебно и ги напъждаха. Пътниците в автобусите не показваха билетите на жени-кондукторки, инженерите сипваха смазка в кутиите с инструменти на работничките, на жените се отказваше достъп до кръчмите при вратите на фабриките, където работеха. Етел се гневеше още повече, когато същите тези мъже наричаха жените мързеливи и повлекани, ако децата им ходеха дрипави.
Най-накрая, неохотно и ядно, тя се залови със занаят, в който обичайно наемаха жени, и се закле да промени несправедливата система, преди да умре.
Разтри гърба си. Трябваше да роди след една или две седмици и щеше всеки момент да спре да работи. Неудобно беше да шие на машината с издутия си корем, а най-трудно се справяше с умората, която заплашваше да я надвие.
В работилницата влязоха още две жени, едната с превързана ръка. Шивачките често се убождаха с иглите или се порязваха с острите ножици.
Етел каза:
— Виж сега, Мани, трябва да държиш тук малък медицински комплект с превръзки, шишенце йод и още няколко дреболии в кутийка.
— Как мислиш, да не би да се въргалям в пари? — предложи Мани обичайния си за всяко искане на работничките отговор.
— Та ти губиш пари всеки път, когато някоя от нас се нарани — рече Етел с благ и вразумителен тон. — Ето, сега две от жените не са работили в продължение на час, понеже се е наложило да идат до аптеката и да се погрижат за раната.
Жената с превързаната ръка се подсмихна и додаде:
— Пък и трябваше да се отбия в Кучето и патицата, за да си поуспокоя нервите.
Мани се обърна към Етел и саркастично я попита:
— Предполагам, ще поискаш да прибавя към медицинския комплект и една бутилка джин?
Етел не обърна внимание на последното.