Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 160 161 162 163 164 165 166 167 168 ... 419
Перейти на страницу:

Преди да си тръгне обаче, чу името си.

— Фиц! Фиц! Ти ли си наистина?

Гласът прозвуча познато. Фиц се обърна и видя вървящ към него германец. Когато онзи приближи, Фиц го разпозна.

— Фон Улрих? — с удивление попита той.

— Същият! — Валтер се усмихна широко и подаде ръка. Без да се замисля, Фиц я пое. Валтер енергично се здрависа. Изглеждаше отслабнал, а светлата му кожа беше загоряла. „Сигурно и аз съм се променил“, помисли си англичанинът.

— Невероятно! Какво съвпадение! — възкликна Валтер.

— Радвам се да те видя жив и здрав. Макар че май не би трябвало.

— И аз се радвам!

— Какво ще правим по този въпрос? — Фиц махна към другаруващите си войници. — Намирам, че това е притеснително.

— Съгласен съм. Утре може да не искат да стрелят по новите си приятели.

— И тогава какво ще правим?

— Трябва скоро да има битка, за да се нормализират нещата. Ако и от двете страни започнат да стрелят на сутринта, скоро пак ще се намразят.

— Дано си прав.

— А ти как си, стари приятелю?

Фиц си спомни добрите новини и засия.

— Станах баща — каза той. — Беа е родила момченце. Почерпи се с една пура.

Запалиха. Валтер му разкри, че е бил на Източния фронт.

— Русите са корумпирани. Офицерите продават запаси на черния пазар и оставят пешаците да гладуват и студуват. Половин Източна Прусия носят евтини руски ботуши, а руските войници ходят боси.

Фиц му сподели за опита си в Париж.

— Любимият ти ресторант, Воазен, още е отворен.

Мъжете започнаха футболен мач, Германия срещу Великобритания, като натрупаха кепетата си за греди.

— Трябва да съобщя за това — каза Фиц.

— И аз. Но, първо, кажи ми как е лейди Мод?

— Добре, мисля.

— Много ми се ще да й споменеш тази ни среща.

Фиц се изненада от тежестта, която Валтер придаде на тази иначе обикновена забележка.

— Разбира се. Има ли конкретна причина?

Валтер отклони поглед.

— Точно преди да си тръгна от Лондон… танцувах с нея на бала на лейди Уестхамптън. Последното цивилизовано нещо, което направих преди тая проклета война.

Последните две думи бяха казани на немски. Гласът на Валтер трепереше. За него беше крайно необичайно да смесва немски и английски. Може би коледната атмосфера му действаше. Той продължи с овлажнели очи:

— Много ми се ще да знае, че съм си мислел за нея на Коледа. Ще й кажеш ли, стари приятелю?

— Ще й кажа. Сигурен съм, че много ще се зарадва.

Четиринадесета глава

Февруари 1915 година

I

Отидох при доктора — каза жената до Етел. — Казах му, че ме сърби оная работа.

Смехът се разнесе на вълнички из стаята. Намираха се на най-горния етаж на малка къща в източен Лондон, близо до Олдгейт. Двадесетте жени седяха пред шевни машини от двете страни на дълга работна пейка. Нямаше огън, а единственият прозорец беше здраво затворен заради февруарския студ. Дъските на пода бяха голи. Мазилката по стените се ронеше от старост и на места отдолу се подаваха летви. Стаята беше душна, ала сякаш никога не се стопляше и всички жени бяха с шапки и палта.

Тъкмо бяха спрели за почивка и за кратко педалите под краката им стихнаха. Жената до Етел беше на нейната възраст и се казваше Милдред Пъркинс, коренячка лондончанка. Милдред освен това живееше под наем в къщата на Етел. Иначе красивото й лице бе поразвалено от изпъкналите зъби. Неин специалитет бяха неприличните шеги. Тя продължи:

— И ми вика тоя доктор, вика ми, не трябва да говориш такива неща, това е мръсна дума.

Етел се подсмихна. Милдред успяваше за малко да поразвесели мрачните дванадесетчасови работни дни. Етел не беше чувала досега да се говори така. В Тай Гуин прислугата имаше добри маниери. А тези лондончанки говореха както си искат. Бяха на всякакви възрасти и от няколко националности; някои едва говореха английски, включително двете бегълки от окупираната от немците Белгия. Единственото общо между всички тях бе, че са достатъчно отчаяни да се съгласят с тази работа.

— И му викам, как да го кажа тогава, докторе? Той ми вика, кажи, че те сърби пръстът.

1 ... 160 161 162 163 164 165 166 167 168 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)