Крахът на титаните [bg]

На сутринта падна студена мъгла, а земята замръзна. По зазоряване Фиц и Мъри раздадоха подаръците от принцесата. Някои от войниците се гушеха край мангалите в опит да се постоплят, но обясняваха, че са благодарни за студа, който е по-добър от калта особено за хората с ревматизъм от дългия престой във влажните окопи. Фиц забеляза, че някои разговарят помежду си на уелски, макар към офицерите да се обръщаха винаги на английски.

Германската линия, на около четиристотин ярда от тях, беше скрита от утринната мъгла. Цветът на мъглата беше като на немските униформи — фелдграу, бледо сребристосинкаво. Фиц долови далечна музика — германците пееха коледни песни. Той не беше особено музикален, ала му се стори, че разпознава Тиха нощ.

Върна се в землянката, за да закуси в мрачно мълчание заедно с другите офицери, с мухлясал хляб и консервирана шунка. После излезе да пуши. Никога не се бе чувствал толкова нещастен. Помисли какво закусват в момента в Тай Гуин: горещи наденички, пресни яйца, бъбреци с подправки, пушена херинга, препечен хляб с масло и уханно кафе със сметана. Копнееше за чисто бельо, добре изгладена риза и костюм от мека вълна. Искаше да седи в дневната, пред пращящия в камината огън и да няма какво да прави, освен да чете глупавите вицове в Пънч.

Мъри излезе след него и каза:

— Търсят те по телефона, майоре. От щаба.

Фиц се изненада. Някой доста се беше потрудил да разбере къде се намира. Надяваше се да не го търсят във връзка с някоя разпра, избухнала между французите и британците, докато той е раздавал коледни подаръци. Тревожно свъсен, той влезе и вдигна полевия телефон.

— Фицхърбърт.

— Добро утро, господин майор — отговори непознат глас. — Капитан Дейвис на телефона. Не ме познавате, но ме помолиха да Ви предам съобщение от дома.

От вкъщи? Фиц се надяваше да няма лоши новини.

— Много любезно от Ваша страна, капитане. Какво е съобщението?

— Съпругата Ви е родила здраво момченце, сър. И двамата са добре.

— О! — Фиц от изненада седна на някакъв сандък. Детето би трябвало да се роди след една или две седмици. Недоносените бебета бяха доста крехки. Но съобщението гласеше, че момченцето е в добро здраве. Беа също.

Фиц имаше син. Имаше кой да наследи титлата.

— Там ли сте, майоре? — попита Дейвис.

— Да, да… Просто съм малко изненадан. Рано се е родил.

— Понеже е Коледа, сър, помислихме, че новините може да Ви ободрят.

— Несъмнено. Така е!

— Може ли пръв да Ви предложа поздравленията си?

— Много любезно. Благодаря — рече Фиц. Но капитан Дейвис вече бе затворил.