Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Вали усети надигащата се паника: нали намеренията му не можеха да бъдат възпрени сега, в последния момент, след всичко, през което мина. После двете момичета завиха наляво и помахаха за довиждане, а Каролин пресече улицата сама.
Щом приближи, Вали свали слънчевите очила и продума:
— Здравей, скъпа.
Тя погледна, позна го, спря на място и изпищя смаяно. Вали видя по лицето й удивление, страх и още нещо — можеше ли да е вина? После Каролин хукна към него, пусна куфарчето на земята и се хвърли в прегръдките му. Прегърнаха се и се целунаха, а Вали беше погълнат от облекчение и щастие. Първият му въпрос получи отговор: тя още го обичаше.
След минута осъзна, че минувачите ги гледат — някои с усмивка, други с неодобрение. Сложи си пак слънчевите очила.
— Да вървим. Не искам хората да ме познаят — каза той. Вдигна куфарчето й.
Отдалечиха се от института, хванати за ръце.
— Как се върна? Безопасно ли е? Какво ще правиш? Някой знае ли, че си тук?
— За толкова неща имаме да говорим — отвърна Вали. — Трябва да седнем някъде насаме.
От другата страна на улицата забеляза църква. Може би щеше да е отворена за хората, които търсеха духовна утеха.
Поведе Каролин към вратата.
— Куцаш — каза тя.
— Онзи граничар ме простреля в крака.
— Боли ли?
— Можеш да се обзаложиш.
Вратата на църквата беше отворена и двамата влязоха.
Беше гола протестантска църква, мъждиво осветена, с редове корави пейки. В далечния край някаква жена със забрадка забърсваше прах от катедрата. Вали и Каролин седнаха на задния ред и заговориха приглушено.
— Обичам те — каза Вали.
— И аз те обичам.
— Какво стана в неделя сутринта? Нали щеше да дойдеш при мен.
— Уплаших се — отговори тя.
Вали не очакваше този отговор и му беше трудно да разбере.
— И аз бях уплашен. Но ние си обещахме.
— Знам.
Вали виждаше, че се измъчва от разкаяние, ала имаше и друго. Той не искаше да я мъчи, но трябваше да знае истината.
— Поех ужасен риск. Не трябваше да се отказваш, без да ми кажеш и една дума.
— Съжалявам.
— Аз не бих постъпил така с теб — продължи Вали. После обвинително додаде: — Обичам те твърде много.
Каролин се сви, все едно я беше ударил. Но отговори сърцато:
— Не съм страхливка.
— Щом ме обичаш, как можа да ме оставиш?
— Бих дала живота си за теб.
— Ако това беше вярно, щеше да дойдеш с мен. Как можеш да го кажеш сега?
— Защото не само моят живот е изложен на риск.
— Моят също.
— И още нечий.
Вали се озадачи.
— За Бога, чий живот?
— Говоря ти за живота на нашето дете.
— Моля?
— Ще имаме бебе. Бременна съм, Вали.
Вали зяпна. Не можеше да говори. В миг светът му се обърна с краката нагоре. Каролин беше бременна. В живота им се появяваше бебе. Неговото дете.
— Боже мой — промълви той накрая.
— Така се разкъсвах, Вали — измъчено каза тя. — Опитай да разбереш. Исках да дойда с теб, но не можех да излагам бебето на опасност. Нямаше да ме е грижа, ако ранят мен, но не и детето. — Тя го умоляваше. — Кажи ми, че разбираш.
— Разбирам. Струва ми се.
— Благодаря ти.
Вали я хвана за ръка.
— Добре, нека обсъдим какво ще правим.
— Знам какво ще правя аз — твърдо отговори Каролин. — Вече обичам това бебе. Няма да се отървавам от него.
Вали предполагаше, че тя живее с това знание от няколко седмици и е размишлявала дълго и упорито. В същото време беше сащисан от целеустремеността й.
— Говориш сякаш това няма нищо общо с мен — каза той.
— Това е моето тяло! — разгорещено отвърна тя. Чистачката се озърна и Каролин сниши глас, макар да продължи да говори настойчиво. — Няма да търпя някой мъж, бил той баща ми или ти, да ми казва какво да правя с тялото си!
Вали предположи, че баща й се е опитал да я убеди да направи аборт.
— Аз не съм баща ти — отговори той. — Няма да ти казвам какво да правиш и не искам да те придумвам да правиш аборт.
— Съжалявам.
— Но това наше бебе ли е, или само твое?
Каролин заплака.